Матю Арлидж
Смъртен грях (59)

59.

Вървяха по безлюдния коридор и високите токове на лъскавите й ботуши потракваха при всяка крачка. Тони пристъпваше плътно зад нея и я оглеждаше. „Мелиса“ беше много по-привлекателна, отколкото беше очаквал. Дълги стройни крака в лъскави черни ботуши, стегнато дупе, чувствено лице с пълни устни, черна коса, подстригана на къса скосена черта. Тони знаеше, че не всички проститутки са наркоманки с жълти зъби, но въпреки това остана изненадан колко добре изглеждаше тя.

Взе я при Хогланд парк, сборище на скейтбордисти в северната част на града, което беше съвсем пусто през нощта. Беше съобщил по радиостанцията, когато наближи мястото, а по-късно забеляза следващата го кола в огледалото за обратно виждане, докато се отправяха на юг, към доковете, но все пак сега, когато бе останал насаме с нея, усещаше да го пробожда страх.

Пътуваха в мълчание до вехтия хотел „Белвю“, предлагащ „легло и закуска“, който не беше особено придирчив към клиентелата си. Тони плати за нощта на рецепцията и те се отправиха към първия етаж. По пътя се разминаха с мъж на средна възраст, слизащ в компанията на полуоблечена полякиня. Той втренчи поглед в Тони, който наведе очи към пода, защото не желаеше да го въвличат в тази неприятна форма на мъжка солидарност.

Скоро се озоваха в стая 12. Мелиса закачи чантата и якето си на единствения стол в стаята и седна на леглото.

— Е, какво мога да направя за теб, Пол? — Натърти на последната дума, сякаш знаеше, че името е измислено. — Цялата съм твоя.

Усмихна се с широка, сексапилна усмивка, обещаваща много пакости. Тони с изненада усети тръпка на привличане към тази покорна играчка и седна на стола, за да прикрие надигащата се ерекция.

— Обичам да гледам — каза с цялото спокойствие, на което беше способен. — Защо не си поиграеш малко със себе си, а после да продължим нататък?

Тя го изгледа с любопитство.

— Парите са си твои, сладур — отвърна и сви рамене.

Тони прие намека, бръкна в портфейла си и извади 150 лири. Мелиса ги прибра и се изтегна на леглото.

— Искаш ли да остана с ботушите, докато…

— Да.

— Добре. И аз предпочитам така.

Мелиса остави ръцете си да блуждаят по тялото й. Имаше мускулесто тяло с хубави форми, със сигурност подходящи за целта, и колкото повече продължаваше, толкова по-отчаяно на Тони му се искаше да гледа през прозореца. Реалността се оказа по-трудна. Знаеше, че трябва да играе ролята си и да държи погледа си прикован в нея. Знаеше, въпреки вече пълната си ерекция, че това е част от работата, постановка, за да получи ценна информация. И все пак се чувстваше изключително неудобно, степента на възбудата му го смущаваше.

Докато се преструваше, че стига върха, Мелиса го подкани да се включи, да се отнесе с нея така, както беше заслужила. Наложи се Тони да стане на крака, за да избегне физическия контакт и да изрече куп мръсотии, за да я докара до „оргазъм“. Тя беше добра актриса — всеки, който подслушваше, би решил, че току-що е имала най-страхотното сексуално преживяване в живота си.

След това тя се облече и хвърли поглед към пукнатия часовник на стената.

— Остават ти още десет минути, бейби — искаш ли да ти направя свирка?

— Така ми е добре. Може ли да си поговорим?

— Защо не. За какво искаш да си говорим?

— Исках да те попитам ще може ли да го направим отново?

— Разбира се. Винаги съм на линия за забавления.

— Отдавна ли се занимаваш с това?

— Доста отдавна.

— Харесва ли ти?

— Разбира се — отвърна тя.

Тони разбра, че му пробутва лъжата, която си мислеше, че иска да чуе той.

— Имала ли си някога неприятности?

— От време на време — отговори, без да го поглежда в очите.

— Как се оправяш тогава?

— Имам си начини. Но обикновено има и други момичета наблизо.

— Да те държат под око?

— Точно така. Нещо против да използвам тоалетната, скъпи? Скоро пак трябва да съм навън.

Тя влезе в банята. След малко се чу пускането на водата, тя се появи и посегна да вземе чантата и якето си.

— Може ли да платя за още малко от времето ти?

Тя се спря.

— Искаш да го направя пак ли?

— Не, не. Искам само да си поговорим. Аз… аз съм сам в града. Ще видя семейството си чак през почивните дни и… ами, просто обичам да разговарям.

— Окей — отговори тя и седна на леглото.

Тони измъкна от портфейла си още 50 лири и ги подаде.

— Откъде си?

— От много места. Но съм родена в Манчестър, ако това имаш предвид.

— Имаш ли още роднини там?

— Никой, с когото да си струва да се занимавам.

— Добре.

— А ти, Пол? Оттук някъде ли си?

— Тук съм роден и израснал.

— Не е зле. Хубаво е да си имаш роден дом.

— Наблизо ли живееш?

— Спя у приятелка. Докато се намира работа, ще стоя тук.

— Добри пари ли изкарваш?

— Доста добри. По-отворена съм от някои.

— Работиш ли с други момичета?

— Понякога.

— Правиш ли тройки?

— Разбира се.

— Има едно момиче, с което искам да се свържа. Наричат я Ейнджъл. Дали не я познаваш?

Мелиса замълча, после го изгледа.

— Не съм сигурна, че ти се иска да се запознаеш с нея, сладур.

— Защо не?

— Просто ми повярвай. Не искаш. А и тя не може да направи за теб нищо, което и аз да не мога.

— Но ако искам трой…

— Мога да намеря друго момиче.

— Но аз искам Ейнджъл.

Още една дълга пауза.

— Защо?

— Защото съм чувал хубави неща за нея.

— От кого?

— От други мъже.

— Чувал си, как ли не.

— Моля?

— Това ти е първият път, нали? Още си съвсем зелен.

— Е, и?

— Не ми приличаш на човек, който ще си бъбри с приятелчета какви ги вършат мацки като мен.

Тони се учуди, че му дава отпор, но се овладя.

— Окей, може да съм новак, но знам какво искам. С радост ще ти платя, ако го уредиш.

— И какво си чувал за нея?

— Че й харесва да я бият, да я униж… да я тъпчат, нали се сещаш? Оставя те да й правиш разни неща, които другите момичета не позволяват.

— И кой ти каза за нея?

— Разни хора.

— Хора?

— Нали се сещаш, други хо…

— Кой?

— Говорим си…

— Кажи ми имената им.

— Ами… единият май се казваше Джереми. А…

— Къде си ги срещнал?

— Онлайн.

— Как?

— На един форум.

— Как се казва форумът?

— Не си спомням името…

— И искаш да се срещнеш с Ейнджъл?

— Да!

— Защото искаш да я разпиташ? Както разпитваш мен?

— Не, не — отговори Тони, но се поколеба с миг повече и тя разбра.

Мелиса скочи на крака.

— Шибано ченге. Знаех си.

— Мелиса, почакай.

— Благодаря ти за приказката и за парите, но трябва да тръгвам.

Тони постави длан на ръката й, за да я спре.

— Искам само да си поговорим.

— Ако пак ме пипнеш дори с пръст, ще опищя шибания хотел. Всяка курва на километри наоколо ще научи, че си ченге, разбра ли?

— Трябва ми само да намеря Ейнджъл. Наистина е много важно да открия…

— Върви на майната си.

Тя излезе, като остави вратата отворена след себе си. Първият порив на Тони беше да хукне след нея, но имаше ли смисъл? Победен, той се отпусна тежко на леглото. Мелиса беше най-добрата им следа, а той я беше съсипал напълно. Беше му струвало много да свикне с тази роля — бяха засегнати въпроси, на които не му се искаше да си отговори — а се беше оказал с празни ръце.

От съседната стая се разнесоха звуци на яростно съвкупление, които сякаш отмерваха ритъма на неговия провал. Той грабна сакото си и излезе бързо. Искаше да се махне от това място. Да се махне от секса. И от това съкрушително поражение.