Матю Арлидж
Смъртен грях (46)

46.

Кристофър Рейд лежеше на дисекционната маса, а изцъклените му очи се взираха безжизнено в покрития с петна таван. Никоя от жертвите на убийцата не заслужаваше съдбата си, но на Хелън й се струваше, че Кристофър я заслужаваше още по-малко от Матюс. Матюс беше лицемерен мръсник, обожаващ да унижава жените. А Рейд беше просто мъж, на когото му липсваше секс. Защо не беше поговорил за това с жена си? Защо не беше намерил начин да преоткрият интимността си, а беше прибегнал към платената любов? Дали не смяташе жена си за целомъдрена или фригидна? Според Хелън жените бяха също толкова изобретателни в секса, колкото и мъжете, ако получеха шанс да изразят себе си. Дали Кристофър не беше умрял по толкова ужасен начин само заради неумение за общуване?

— При този мъж нещата са същите, но има някои разлики с първата жертва — каза Джим Грийвс, като пристъпи към масата. — Бил е обездвижен с хлороформ, с помощта на напоен парцал. Криминалистите ще могат да кажат повече. При него няма следи от въжета и нищо не подсказва да е бил вързан.

— Значи се е чувствал спокоен в нейно присъствие.

— Ти ще прецениш — продължи Грийвс и сви рамене. — Ще кажа само, че този път „хирургията“ е по-умела, изглежда, твоето момиче става по-сръчно и не му се налага да използва толкова много сила нито при първоначалното нападение, нито при осакатяването.

Хелън кимна.

— Причина за смъртта?

— Ами, зашеметен е в колата, но е убит в падината. Има твърде много кръв, за да е убит другаде. Умъртвен е с един удар с нож през гърлото, който е прерязал каротидната артерия.

— Само една рана?

— Да. Не е отделила на този човек повече време от необходимото. Сърцето е отстранено относително чисто, въпреки че вероятно е започнала процедурата, докато той е умирал.

Хелън стисна очи — врязалата се в ума й ужасна картина отказваше да изчезне. Зачака Джим да продължи, но той мълчеше. Тя отвори очи и веднага видя защо беше замълчал.

Старши инспектор Чери Харууд се бе присъединила към тях.

Грийвс се извини и излезе — не обичаше да присъства на женски разправии. Харууд беше бясна и Хелън се стегна, за да посрещне атаката.

— Видя ли вестника? — попита Харууд и хвърли на масата броя със заглавието „Улична кучка изтръгва сърца“.

— Да — отвърна кратко Хелън. — Купих го по пътя насам.

— Налага се да поискам подкрепление от полицията на Западен Съсекс — нашият екип за връзки с медиите не може да се справи с огромния интерес, предизвикан от това проклето заглавие. Вече не е само британската преса — обаждат се от Франция, от Холандия, дори от шибаната Бразилия. Кой беше при Анджи? Как се е добрала до нея Гаранита?

— От връзки със семействата си поприказваха с нея, но тя не е жертва на престъпление и не можех да си позволя да я пазят униформени, особено предвид всичко, което се случва…

— Какво каза на Гаранита? Цитира те пряко.

— Нищо необичайно. Запознах я с основните факти и обещах сътрудничество, както ти поиска.

— Каза ли й, че преследваме сериен убиец? Използва ли тези думи?

— Не.

— Е, Гаранита ги използва, по дяволите. Сега всички говорят само за това. Проститутка, която убива клиентите си. Отмъщение за Изкормвача. И така до безкрай.

— Положението не е идеално. Но такава е истината.

Харууд изгледа Хелън.

— Отхвърли ли Сандра Макюън като заподозряна?

— Да.

— Тогава какво можем да им дадем?

— На кого да дадем?

— Не се прави на глупава, Хелън. На медиите. Какво можем да дадем на шибаните медии?

— Ами, имаме частично описание, което можем да пуснем. Мисля също, че можем да призовем потенциалните клиенти да стоят далеч от улицата. С удоволствие ще…

— А рискът да я подтикнем да се покрие?

— Става дума за спасяване на човешки живот, нямаме избор. Вече трима мъже са мъртви.

— Значи нямаме какво да им дадем?

Харууд вече едва сдържаше гнева си.

— Ами, имаме много линии на разследване, но не мисля, че ще помогне да се отваряме така към медиите и, с най-голямото ми уважение — продължи Хелън въпреки опита на Харууд да я прекъсне, — не мисля, че дневният ни ред трябва да се диктува от това какво казва пресата.

— Време е да пораснеш, Хелън — ядно я скастри Харууд. — И да не си посмяла никога повече да ми казваш „с цялото ми уважение“. Мога да те отстраня от случая на секундата.

— Само че няма да прозвучи добре в медиите, не е ли така? — отвърна Хелън. — Аз съм ченге, госпожо, не специалист по връзки с обществеността. Търся улики и преследвам убийци. Аз залавям убийци. Не става с протокол, връзки или шибана политика. Става с мислене, поемане на рискове и най-вече с кървав къртовски труд.

— А този разговор хаби скъпоценното ти време? — отговори Харууд, като предизвикваше Хелън да потвърди.

— Бих искала вече да се върна към задълженията си — каза само тя.

Хелън си тръгна веднага след това и подкара с висока скорост мотоциклета си към Централното управление на Саутхамптън. Проклинаше се, че е отворила още един фронт в тази война, но нямаше голям избор. Трудно можеше да се каже какво щеше да става оттук нататък. Знаеше обаче едно — Харууд вече не бе неин съюзник, а враг.