Матю Арлидж
Смъртен грях (43)

43.

Улична кучка изтръгва сърца

Емилия Гаранита съзерцаваше водещото заглавие с неприкрито удоволствие. Особено й харесваше двузначността, която беше постигнала. Беше се харесало и на редактора, който го бе разположил на първа страница. Дали това щеше да стане най-продаваният брой в историята на Ивнинг Нюз? Тя искрено се надяваше. С малко късмет можеше да стане и неин билет за към по-високо професионално ниво от това на местната журналистика.

Вестникът беше излязъл преди няколко часа. Вестта определено се разчуваше — мобилният й телефон не спираше да звъни, профилът й в „Туитър“ се пълнеше с отзиви с космическа скорост. Нищо друго не продаваше вестници така, както сериен убиец, и Емилия имаше намерение да извлече максималното от него. Материалите за поредицата убийства на Мериан, които беше написала миналата година, бяха й заслужили репутация на местно ниво, но заради пречките, създавани от Хелън по случая, се беше добрала твърде късно до историята. Нямаше да допусне същата грешка отново.

Емилия потисна примесената с вина надежда, че убиецът няма да бъде заловен прекалено бързо. Знаеше, че не е хубаво да си го мисли, но в интерес на истината се радваше на факта, че Грейс беше принудена да сътрудничи, че убиецът, изглежда, удряше необезпокояван и без да оставя следи, а отгоре на всичко, честно, някой изпитваше ли съчувствие към жертвите? Бяха типични мъже — изневеряващи, лъжливи, движени от низки желания. В коментарите във форума на вестника и в „Туитър“ вече ставаше ясно, че широката публика смяташе, че тези мъже са си търсили това, което са получили. От векове проститутките бяха незабележимите жертви на мъжката жестокост, нима беше толкова лошо, че сега бяха разменили местата си? „Давай, момиче!“, каза си Емилия, с едва сдържана усмивка.

Само едно петно загрозяваше пейзажа — провалът на Емилия да интервюира вдовицата на Кристофър Рейд, Джесика. Няколко пъти й звъни и ходи на място, но полицайката за връзка със семействата познаваше добре тактиката на Емилия и я прогони. После тя пак се върна, мушна под вратата лист с финансова оферта, обяснения как парите ще й трябват през задаващите се трудни месеци и предложение за съчувствено отразяване във вестника, но засега отговор нямаше и Емилия се съмняваше, че ще има. Грейс щеше да държи Джесика далеч от очите на обществото, докато убиецът беше на свобода. Е, Емилия беше преодолявала и по-големи предизвикателства преди, просто трябваше да прояви повече изобретателност. Винаги имаше и друг начин да се постигне една цел.

Редакцията вече опустяваше. Нямаше смисъл Емилия да виси повече тук — похвалите и възхищението, които получи по-рано, вече отшумяваха, докато колегите си тръгваха за вкъщи. Емилия взе палтото и чантата си и тръгна към асансьора. На крайбрежния булевард имаше нов бар, който от известно време искаше да посети, струваше й се, че сега е най-подходящият момент да го направи.

Тъкмо беше излязла от редакцията, когато телефонът й иззвъня. Беше един от нейните доверени полицаи — от няколко месеца бе източник на ценна информация. Докато слушаше задъхания му доклад, лицето й се разтегна в широка усмивка. Още едно убийство, а този път имаше замесено и познато име: детектив Чарли Брукс. Емилия се завъртя на токчетата си и забърза обратно към редакцията. Тази история ставаше все по-добра и по-добра.