Матю Арлидж
Смъртен грях (40)

40.

Улиците бяха мрачни като настроението на Чарли. След конското, което й тегли Хелън, първият й порив беше да си хвърли полицейското удостоверение и да побегне към къщи. Но нещо я спря и сега тя изпитваше облекчение и се упрекваше за докачливостта си. Какво друго можеше да очаква? Хелън не искаше тя да се връща, а Чарли беше хлътнала с двата крака, бе допуснала ентусиазмът да провали разследването на Сандра Макюън. Изгаряше от срам — какво беше станало с талантливото ченге, което бе някога? — и този срам я водеше сега. След като се провали при първия си опит да разобличи убиеца на Алексия, Чарли щеше да започне отначало, да обходи улиците в търсене на информация. Може би, ако поговореше с уличните момичета, които, изглежда, бяха ябълката на раздора във войната с фамилията Кембъл, щеше да изрови някоя следа.

Учениците се прибираха у дома, едва минаваше четири следобед, а мракът вече падаше. Онзи пълзящ, задушаващ сумрак, така присъщ на зимата. Духът на Чарли спадна с още една степен.

Проститутките, които висяха край пристанището, благоволиха да хвърлят поглед на снимката, показвана от Чарли, щом се увериха, че тя няма да ги закача. Спомените им бяха смътни, но накрая едно от по-дълго работилите тук момичета насочи Чарли към хотел „Либърти“, мръсно и запуснато заведение, което предлагаше стаи предимно на час, а не на денонощие. Чарли беше ходила там преди и сега сърцето й се сви при необходимостта да се върне. Беше място, пропито от самота и отчаяние.

Тя натисна звънеца. Веднъж, два пъти, три пъти преди вратата най-после да се открехне. Тя вдигна полицейската си карта пред лицето на полския бияч, който я „приветства“. Той изсумтя и я пусна вътре, като й обърна гръб, когато тя тръгна към стълбището. Чарли знаеше, че той едва ли ще съдейства — имаше за задача да забелязва всичко, но да не казва нищо — затова насочи вниманието си към работещите момичета, които се появяваха изненадващо често иззад множеството затворени врати. Сградата имаше четири етажа, с вътрешни галерии. С удивление пресметна колко съвкупления се извършваха тук всяка нощ. Партерът беше засипан с използвани презервативи.

Чарли разговаряше с момиче на име Дениз, която беше най-много на седемнайсет. Тя и гаджето й бяха пристрастени към дрогата, но явно на Дениз се налагаше да печели пари и за двамата, за да могат да си я позволят. Защо тези момичета се оценяваха толкова евтино? Пред нея стоеше долният сегмент на пазара — по-високоплатените момичета въртяха бизнеса си в северния край на града. Тук, при доковете, вършеха всичко за няколко лири — колкото и неприятно или болезнено да беше.

Много ченгета се отнасяха с проститутките като с боклуци, но Чарли винаги беше изпитвала желание да им помогне. Вече обмисляше как да откъсне Дениз от паразитиращото й приятелче и да я насочи към център за помощ, който знаеше, когато внезапно се отприщи адът.

Писък. Протяжен, силен и отчаян. После тропот на крака по стълбите, тръшкане на врати, пълен хаос. Чарли скочи на крака и се втурна нагоре по стълбите. Когато зави зад ъгъла, се блъсна в ужасена проститутка. Сблъсъкът й изкара въздуха, но пищенето продължаваше и тя продължи с усилие напред, покрай уплашени лица, като се мъчеше да вкара пак въздух в дробовете си, докато изкачваше стъпалата. Когато стигна до горната площадка, с изненада откри, че има кръв по ризата.

Писъкът идваше от последната врата вдясно. Тя извади палката си и я разгъна, готова за битка. Но щом влезе в стаята, разбра, че няма да й трябва. Битката вече се беше състояла и бе загубена. В ъгъла на стаята тийнейджърка проститутка пищеше неспирно, вцепенена от шока. До нея, върху пропитото с кръв легло, лежеше мъжът. С разрязан и отворен гръден кош, който разкриваше пулсиращото му сърце.

Внезапно си обясни всичко. Имаше кръв по ризата, защото се беше сблъскала с убийцата, бягаща от мястото на последния си удар. Поразена, Чарли се завъртя, за да хукне след нея, после се спря. Мъжът беше все още жив.

Разполагаше само със секунди, за да реши. Втурна се към мъжа, свали якето си и го притисна към гърдите му в усилие да спре загубата на кръв. Взе главата му в ръце и му извика да не си затваря очите, да й говори. Чарли знаеше, че убийцата е набрала толкова голяма преднина, че навярно вече се е измъкнала, затова най-добрият шанс да я идентифицира беше да измъкне някаква информация от жертвата преди да е умряла.

— Повикай линейка! — кресна тя на пищящото момиче, преди да насочи вниманието си към мъжа. Той изкашля кръв и опръска лицето на Чарли.

— Можеш ли да ми кажеш името си, миличък?

Мъжът изгъргори, но не успя да каже нищо.

— Линейката идва, всичко ще се нареди.

Очите му започнаха да се затварят.

— Кой ти причини това?

Мъжът отвори уста. Чарли се приведе напред и доближи ухо до устата му, за да чуе какво ще каже.

— Кой те нападна? Знаеш ли как се казва?

Мъжът се мъчеше да си поеме въздух, бореше се да каже нещо.

— Името й? Моля те, кажи ми името й.

Но мъжът не каза нищо. Тя успя да чуе само последния дъх, напускащ тялото му. Убийцата беше избягала, а Чарли бе останала с последната й жертва в ръцете си.