Матю Арлидж
Смъртен грях (39)

39.

Детектив Ребека Макандрю беше на лов само от няколко часа, но вече се чувстваше повехнала и обезсърчена. Тя и нейният екип се отправиха първо в луксозните бардаци. Оказаха се доста по-населени, отколкото помнеше. Рецесията тласна все повече жени към секс индустрията, а внезапният наплив на проститутки от Полша и България беше наводнил още повече пазара. Конкуренцията растеше, което означаваше, че цените вървяха надолу. Бизнесът ставаше все по-безмилостен.

След това минаха през студентските общежития, където завариха също толкова потискаща картина. Всяко момиче, с което разговаряха там, познаваше поне една своя колежка, захванала се с проституция, за да плаща за образованието си. Това се превръщаше в част от всекидневието, докато субсидиите намаляваха, а студентите се бореха да намерят средства, за да оцелеят през многото години учение. Но споделените истории за алкохолна зависимост и самонаранявания подсказваха, че този нов феномен си има цена.

Сандерсън и нейният екип сега се намираха в медицинския център „Клеймор“, безплатно здравно заведение, обслужвано от социални работници и доброволци с щедри сърца. Всеки можеше да отиде там и да получи безплатно лечение, но центърът беше разположен в неугледната част на града, опашките бяха дълги и се налагаше постоянно да държите вещите си под око, така че привличаше предимно пияници и изпаднали. Посещаваха го много млади проститутки — заразени с инфекции момичета, бити момичета, които се нуждаеха от шевове, момичета с бебета, които просто не можеха да се справят. Нямаше как да не се трогнеш от ужасното положение, в което бяха попаднали.

Ребека Макандрю често проклинаше дългите часове, които й се налагаше да прекарва на работа — нямаше връзка вече две години до голяма степен заради нощните задачи — но разбра, че личните й жертви бяха нищо в сравнение с жените, работещи в „Клеймор“. Въпреки изтощението, въпреки отчайващата липса на средства те работеха неуморно, за да помагат на момичетата да оцеляват, при това без да ги съдят и без да си изпускат нервите. Оприличи ги на съвременни светици — не че някой им го признаваше.

Докато екипът разговаряше и задаваше въпроси, един парадокс порази Ребека. В свят, където сякаш ставаше все по-трудно и по-трудно да постигнеш смислена връзка с друг човек — любов, брак, семейство — беше по-лесно от всякога да намериш платен партньор. Светът се намираше в застой, страната — все още в хватката на рецесията, но едно нещо беше сигурно.

Саутхамптън бе залят от секс.