Метаданни
Данни
- Серия
- Хелън Грейс (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Pop Goes the Weasel, 2014 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Гриша Атанасов, 2016 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,1 (× 9гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- Еми(2018)
Издание:
Автор: Матю Арлидж
Заглавие: Смъртен грях
Преводач: Гриша Александров Атанасов
Година на превод: 2016
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: ИК „Хермес“
Град на издателя: Пловдив
Година на издаване: 2016
Тип: Роман
Националност: английска
Печатница: „Алианс Принт“ ЕООД
Излязла от печат: 11.02.2016
Отговорен редактор: Даниела Атанасова
Коректор: Мария Владова
ISBN: 978-954-26-1539-2
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4364
История
- —Добавяне
37.
Вайълет Робинсън гледаше на зет си с подозрение. Никога не беше се съмнявала в любовта му към Никола, но се съмняваше в отдадеността му. Той беше мъж, а мъжете бяха небрежни към подробностите и склонни да търсят преки пътища. Наистина, Никола се чувстваше удобно у дома си и за елементарните й нужди се грижеха Тони или Ана, ако той беше на работа, но Никола беше много повече от елементарна. Тя беше красива, интелигентна и одухотворена млада жена. Както и нейната майка, Никола винаги се беше гордяла много с външния си вид и никога не излизаше от вкъщи без грим, внимаваше да няма нито косъмче, което да не е на мястото си. Но сега на Вайълет й се налагаше прекалено често да взема нещата в своите ръце, отчаяна от бледността на дъщеря си, от стърчащите й коси, от липсата на грим. Тони въобще не знаеше какво да прави в това отношение, а Ана беше обикновено момиче, което явно смяташе, че важното е какъв човек си вътрешно.
— Колко време ще отсъстваш? — попита тя Тони.
Двамата стояха във всекидневната, където Никола не можеше да ги чуе от спалнята.
— Няма да отсъствам — отвърна Тони, като подбираше внимателно думите и тона си. — Ще бъда тук през деня. Вероятно дори повече от обичайното. Става дума само за нощите. Ана каза, че с удоволствие ще поеме лъвския дял от нощните смени, но ако ти би могла…
— Вече казах, че ще помогна, Тони. С радост ще го направя. Най-добре е да има близки край нея.
Тони кимна и се усмихна, но Вайълет чувстваше, че не е съгласен. Харесваше Ана повече и ако тя беше съгласна да дежури седем нощи подред, несъмнено щеше да й плати, за да го направи, вместо да моли тъща си за помощ.
— Колко ще продължи тази… нощна работа?
— Надявам се да не е много.
Още един уклончив отговор.
— Добре, ще съм щастлива да помогна колкото е нужно, но знаеш мнението ми. Мразя мисълта Никола да се събуди и да завари чужд човек край леглото си.
Гласът на Вайълет пресекна, скритото дълбоко чувство за загуба внезапно я връхлетя от засада. Тони кимна съчувствено, но не добави нищо по тази тема. Беше ли се отказал от Никола? Вайълет силно подозираше, че е така. Имаше ли друга жена? Вайълет внезапно се усъмни и при тази мисъл я заболя.
— Опасно ли е? Какво ще правиш?
Този път последваха по-дълга пауза и излишно многословно успокоение. Значи беше опасно. Справедливо ли беше да го мрази заради безразсъдството му? Той беше полицай и трябваше да си върши работата — тя разбираше. Но не можеше ли да се оттегли от предната линия, към нещо по-безопасно? Ами ако се случеше нещо с него? Съпругът на самата Вайълет — безполезният кучи син — беше офейкал преди години. Сега живееше с втората си съпруга и трите им деца в Мейдстоун и никога не беше идвал да ги види. Ако с Тони се случеше нещо, Вайълет и Никола щяха да останат сами, приковани една за друга, да очакват и да се надяват.
Вайълет внезапно осъзна, че прекосява стаята. Сложи ръка на рамото на Тони и като понижи глас, каза:
— Моля те, пази се, Тони. Грижи се за себе си.
И този път той сякаш разбра. Моментът беше труден и за двамата — промяна на от денонощните грижи към по-свободен живот за Тони — и поне веднъж бяха съгласни един с друг.
— Върви, Тони. Никола и аз ще се оправим тук.
— Благодаря ти, Вайълет.
Тони излезе от стаята, за да продължи приготовленията си, и остави Вайълет сама с дъщеря й. Вайълет извади червило от чантата си и намаза устните на дъщеря си. Това веднага я разведри, но нервите й още бяха опънати. Имаше гадното чувство, че сили извън нейния контрол се надигат и се готвят да разтърсят света й.