Матю Арлидж
Смъртен грях (34)

34.

Лейди Макбет живееше в огромна самостоятелна къща в покрайнините на Горен Шърли, за голямо прискърбие на нейните съседи. Всички те бяха финансисти и адвокати, а Сандра Макюън — не. Печелеше милиони лири годишно, като продаваше дрога и секс. В Саутхамптън се намираше командният център на нейния бизнес и тя ръководеше операциите от луксозната си резиденция там. Сандра произхождаше от Файф, но беше избягала от родния си дом едва на четиринайсет. Беше се озовала на улицата и прекосила страната, за да стигне накрая до южното крайбрежие, където друг шотландец й беше станал сводник — Малкълм Чайлдс. Тя станала негова любовница, по-късно — съпруга, а след това, според легендите на подземния свят, го удушила по време на садо-мазо сеанс. Тялото му никога не било открито, а тя с лекота поела юздите на неговата империя, като убивала или осакатявала всеки, който се опитвал да й ги отнеме. Беше оправдавана в съда дванайсетина пъти, преживяла три покушения, а сега водеше изискан живот на южното крайбрежие. Безкрайно далеч от Файф.

Прислужницата й протестираше яростно — беше едва 7 сутринта — но Чарли имаше заповед за задържане на Сандра и не беше склонна да се мотае наоколо, докато въпросната госпожа си поспива. Охранителни камери покриваха всеки сантиметър от имението и Сандра, изглежда, я беше видяла да идва. Вероятно по този случай беше заспала бързо, както установи Чарли, когато отвори вратата към разкошната спалня на Сандра.

Любовникът й — мускулест, атлетичен мъж — скочи от леглото, щом вратата се отвори. Имаше готовност да се нахвърли върху Чарли, но спря, когато видя полицейската й карта.

— По-спокойно, момче. Всичко е наред.

Любовникът на Сандра беше бивш боксьор, когото тя постоянно мъкнеше със себе си. Почти никога не говореше — на Сандра й харесваше да го прави вместо него.

— Качвай се обратно тук. Аз ще се оправя.

— Сандра Макюън, имам заповед…

— Задръж малко, детектив Брукс. Ти си детектив Брукс, нали?

— Да — отговори сухо Чарли.

— Познах те от снимките във вестниците. Как се справяш напоследък? По-добре, надявам се.

— При мен всичко е цветя и рози, Сандра, така че стига приказки и ставай, хайде!

Подаде й халата. Сандра я изгледа.

— Кога се върна на работа, детектив Брукс?

— Губя търпение.

— Кажи ми кога и ще стана.

Чарли замълча, после каза:

— Преди два дни.

— Два дни — повтори Сандра и остави думите да увиснат във въздуха. Надигна пищното си тяло от обширното легло и отказа халата, който й подаваше Чарли. Не се опита да прикрие голотата си.

— Два дни и вече се опитваш да направиш име. Да докажеш на всички ония скептични женомразци, че грешат, а?

Чарли се втренчи в нея, като отказваше да признае, че в думите на Сандра се съдържа голяма доза истина.

— Е, възхищавам се на това, Чарли, наистина. Но, майната ти, не го прави за моя сметка, ясно? — Добродушието й се беше изпарило. Озъбването на Сандра не можеше да се сравни с нищо. — Освен ако не искаш моите адвокати да останат вкопчени денонощно в хубавото ти задниче цяла седмица. На твое място бих се завъртяла и бих хукнала обратно при Чери Твърдхуй, ясно?

Сандра се беше приближила, голото й тяло бе на сантиметри от елегантния костюм на Чарли. Но Чарли не мигна, отказвайки да бъде сплашена.

— Идваш в управлението, Сандра. Трябва да ни помогнеш по един дребен въпрос — двойно убийство. Тъй че как предпочиташ? Да излезеш оттук като лейди или да бъдеш изведена с белезници?

— Ти май не схващаш, а? Доста неща не схващаш.

Псувайки като каруцар, Сандра започна да вади разни дрехи от дрешника си. В нейния случай престъпленията явно си струваха, което тя доказваше сега, като разигра пред Чарли абсурдна пантомима с избирането и отхвърлянето на множество дизайнерски тоалети от „Прада“, Стела Маккартни и Даян фон Фюрстенберг… преди да се спре на джинси и блуза „Армани“.

— Готова ли си? — попита Чарли, като се опитваше да не показва раздразнението си.

— Готова съм — отвърна Сандра, а широката й усмивка разкри два златни зъба. — Нека игрите започнат.