Матю Арлидж
Смъртен грях (30)

30.

Хелън не губи никакво време. Понесе се през града, като избираше задните улици. Беше проявила свръхпредпазливост, но все пак бе твърде вероятно някой от подплашените служители в сградата на „Зенит“ да е алармирал медиите, а Хелън категорично нямаше намерение да се оставя да я проследят. Вече се бе отправила към дома на Рейд — за да разруши щастието им и да причини болка — и искаше да бъде абсолютно сигурна, че е сама.

Лицето на Джесика Рейд промени цвета си толкова бързо при вида на полицейската карта на Хелън, че тя се притесни жената да не припадне. Алисън Вон, опитната служителка за връзки със семействата, която Хелън беше повикала, се намеси бързо. Сложи успокояваща ръка на лакътя й, после поведе ужасената Джесика навътре. Хелън ги последва, като затвори внимателно външната врата след себе си.

Дъщерята на Джесика седеше в средата на всекидневната и посрещна с добродушно сумтене неочакваните посетители. На възраст година и половина, Сали кипеше от енергия и желание за игри, затова Алисън, без да се налага да й казват, я взе на ръце и я понесе да разгледат играчките й.

— Мъртъв ли е?

Въпросът на Джесика прозвуча стряскащо откровено. Тялото й се тресеше, тя едва сдържаше сълзите, изпълващи очите й. Хелън плъзна поглед по семейните снимки, подредени на полицата над камината — нямаше никакво съмнение, че съпругът на Джесика беше последната жертва.

— Тази сутрин намерихме тяло на мъж. Да, смятаме, че е Крис.

Главата на Джесика клюмна. Разтърси се от ридания. Тя се опитваше да ги сподави, да скрие покрусата си от детето, но шокът беше твърде силен.

— Джесика, следващите няколко дни ще бъдат объркващи, опустошителни, страшни, но искам да знаеш, че ще те подкрепяме на всяка крачка, за да ги преживееш. Алисън ще остане тук да ти помага за Сали, да ти оказва всякаква помощ, от която може да се нуждаеш, и да отговаря на въпросите ти. Ако имаш близки, които да ти помогнат, трябва да им се обадим сега. Помисли и дали не искаш да поживееш няколко дни на друго място. Не изключвам възможността медиите да се опитат да влязат във връзка с теб.

Джесика я погледна озадачена.

— Защо ще го правят?

— Смятаме, че Крис е убит. Знам колко е трудно да го приемеш… че всичко това ти се струва ужасен кошмар, но не мога да скрия фактите от теб. Важно е да ти кажа всичко, което знаем, за да можеш да ни помогнеш да открием онзи, който го е извършил.

— Как?… Къде?

— Намерен е на Елинг грейт марш. Карал е дотам в малките часове тази сутрин.

— Защо? Защо е бил там? Ние никога не ходим там… Никога не сме били там.

— Смятаме, че не е бил сам. Бил е с жена.

— Коя? — Гласът на Джесика сега се изпълни с гняв.

— Не ни е известна самоличността й. Но смятаме, че вероятно е била секс работничка.

Джесика стисна очи, ужасена. Хелън я наблюдаваше с дълбоко съчувствие, докато още един стожер в живота й се сгромолясваше. Животът на Хелън беше разбиван на парчета неведнъж и тя знаеше каква непоносима болка изпитва Джесика. Въпреки това трябваше да й разкрие истината — цялата — без да й спестява нищичко.

— Елинг грейт марш понякога се използва от проститутки като дискретно място да практикуват бизнеса си. Смятаме, че Крис е отишъл там заради това. Наистина съжалявам, Джесика.

— Тъпото шибано копеле!

Джесика изплю думите с такава ярост, че стаята притихна. Сали вдигна поглед от играчките си, усетила за първи път, че нещо не е наред.

— Тъпото, подло, егоистично, шибано… копеле.

Сега тя се разрида неудържимо, с дълбоки и продължителни хлипове. Хелън я остави да плаче. След малко риданията й започнаха да заглъхват.

— Известно ли ти е дали Крис е използвал проститутки преди? Знам, че те питам нещо ужасно, но лицето, което търсим, е изключително опасно…

— Не! Да не мислите, че бих търпяла нещо подобно? За каква ме вземате — за някаква шибана изтривалка?

В очите на Джесика пламтеше гняв.

— Разбира се, че не. Знам, че не би допуснала нищо такова. Но понякога съпругите имат подозрения, страхове, които заравят дълбоко. Имала ли си някога някакви притеснения за Крис? Нещо, което да те е разтревожило?

Джесика сведе очи, сякаш избягваше да погледне Хелън. Тя беше засегнала болно място, Хелън бе сигурна, но нямаше друг избор освен да задълбае.

— Джесика, ако имаш да кажеш нещо…

— Не вярвах, че той ще…

Джесика се бореше да си поеме достатъчно дъх, за да говори, докато шокът вече оказваше пълния си ефект. Хелън направи знак на Алисън да донесе чаша вода.

— Той… той ми обеща.

— Какво ти обеща, Джесика?

— Откакто се роди Сали, ние не… нали разбирате… много често.

Хелън не каза нищо. Разбираше, че нещо се задава, и е най-добре да остави Джесика сама да намери нужните думи.

— Винаги сме толкова уморени — продължи тя. — Винаги има толкова много неща за вършене.

Тя си пое дълбоко въздух, преди да продължи:

— Преди няколко месеца взех лаптопа на Крис, защото моят беше повреден.

Отново вдиша дълбоко.

— Отворих „Интернет експлорър“, за да пазарувам онлайн, и видях отбелязани всички онези сайтове. Тъпото копеле дори не беше се опитало да ги скрие…

— Порнография? — попита Хелън.

Джесика кимна.

— Отворих един. Исках да разбера. Беше… отвратително. Младо момиче — най-много на 17-и много мъже… изреждаха й се, по дяволите…

— Попита ли го какво става?

— Да. Позвъних му в службата. Веднага се прибра вкъщи. — Тонът й се смекчи леко, когато продължи: — Беше смазан. Посрамен. Мразел се, задето ме е наранил. Аз го мразех, защото беше гледал тези… неща, но той се закле, че няма да го прави никога повече. И наистина го мислеше. Мислеше го.

Вдигна жален поглед, сякаш умоляваше Хелън да не осъжда съпруга й.

— Сигурна съм, че е така. Сигурна съм, че е бил добър съпруг, добър баща.

— Той е. Беше. Обичаше Сали, обичаше мен…

Сега вече Джесика се срина, тежестта на събитията най-после й се стовари с пълна сила. Бе изгубила съпруга си, а паметта му бе омърсена завинаги. Необмислените му постъпки му бяха стрували скъпо, а оцелелите ги очакваше най-горчивата съдба. Поемаха на път в дълъг тъмен тунел.

Хелън внезапно се изпълни с гняв. Който и да беше отговорен за това, знаеше какво точно прави. Искаше да причини колкото е възможно повече болка на тези невинни семейства. Искаше да постави на изпитание човешката им издръжливост, да ги съсипе. Но Хелън нямаше да го допусне. Тя щеше да съсипе него, но не и да допусне да стане така.

Хелън остави Алисън да оказва подкрепа на семейството и си тръгна. Вестоносецът никога не е добре дошъл в дома на мъртвия, а освен това имаше работа за вършене.