Матю Арлидж
Смъртен грях (28)

28.

Беше се промъкнала зад нея, без да издаде нито звук. Чарли беше толкова потънала в работата, толкова развълнувана от откритията си, че не забеляза влизането на Харууд.

— Как се справяш, Чарли?

Чарли скочи, стресната от внезапното нахлуване. Обърна се и смотолеви нещо в отговор — беше изнервящо да видиш началничката на управлението надвесена над тебе.

— Как вървят нещата, след като се върна?

— Добре, госпожо. Напредвам доста и всички ме посрещнаха много добре. Поне онези, които бяха тук…

— Да, завари ни в напрегнат момент. Но се радвам много, че се върна, Чарли — щеше да е жалко да загубим толкова талантлива служителка.

Чарли не отвърна нищо. Имаше ли правилен отговор на този безпричинен комплимент? Чарли бе отсъствала по болест близо година след като едва не я убиха, а това не беше най-блестящата препоръка пред новата началничка на управлението. Веднага след отвличането й Чарли се беше подготвила за обаждане със съвет, че ще бъде по-щастлива другаде, но то така и не дойде. Вместо това я окуражиха да се върне на работа, а сега я хвалеше жена, която едва познаваше.

— Напредвай със своя ритъм — продължи Харууд. — Върши онова, в което си добра. И ела при мен, ако имаш някакъв проблем, става ли? Вратата ми винаги е отворена…

— Да, госпожо. Благодаря ви. За всичко.

Харууд й отправи широката си, хубава усмивка. Чарли реши, че не е казала достатъчно, затова продължи:

— Знам, че не сме изяли торба сол заедно и имате пълно право да си измиете ръцете от мен, но искам да знаете, че съм истински, истински благодарна за шанса, който ми давате… — Чарли вече пелтечеше, но не можеше да се спре. — И искам да кажа, че няма да ви подведа. Няма да съжалявате, че сте ми дали втори шанс.

Харууд я изгледа, явно несвикнала на такива излияния, после я потупа по рамото:

— Не се съмнявам нито за миг.

Обърна се, за да си тръгне, но Чарли я спря.

— Има още нещо. Напредък в случая на Алексия Лушко.

Харууд се извърна, заинтригувана.

— Детектив Форчън установи, че луксозният бардак, в който е работела Алексия, е собственост на Сандра Макюън.

Чарли замълча, не беше сигурна дали това име говори нещо на Харууд.

— Знам коя е. Продължавай.

— Ами, учудих се, че тя притежава и парцела със сградата на „Брукмайър“. Не предполагах, че разполага с толкова пари. Затова се порових още, за да видя дали Сандра няма и друга недвижима собственост в Саутхамптън…

— И какво?

Чарли замълча. Трябваше ли да казва каквото и да е на Харууд, без да е говорила преди това с Хелън? Беше късно — Харууд вече очакваше да получи нещо.

— Притежава парцел в индустриалната зона на Емпрес роуд.

Сега разполагаше с цялото внимание на Харууд. Чарли взе разпечатаната скица на улицата, която беше свалила от кадастралния регистър, и я подаде на началничката.

— По-конкретно, притежава тази редица изоставени къщи. Тялото на Алън Матюс беше намерено в четвъртата от тях.

Докато Харууд осмисляше чутото, Чарли продължи:

— Алексия вероятно е убита и осакатена от фамилията Кембъл — тя е работила на улицата за тях, преди да им избяга в „Брукмайър“. Ден по-късно уличен клиент е открит убит и осакатен в къща, собственост на Сандра Макюън.

— Мислиш, че Сандра им изпраща послание. Око за око, зъб за зъб?

— Възможно е. Историята учи, че ако смяташ да обявиш война на Сандра Макюън, ще е по-добре да си готов за последствията.

Харууд смръщи вежди. На никого не му трябваше война за проституцията — обикновено се оказваха дълги и кървави и неизбежно вдигаха шум във вестниците.

— Доведи я тук.

Харууд вече вървеше към вратата.

— Не трябва ли да запозная детектив инспектор Грейс, преди да…

— Доведи я тук, детектив Брукс.