Матю Арлидж
Смъртен грях (25)

25.

— Е, какво търсим?

Детектив Форчън се прозина, докато говореше, и звукът отекна в помещението на отдел „Убийства“. Той и Чарли бяха като на остров в празната стая, две самотни фигури сред купища хартия.

— Ами, „Брукмайър здраве и добра форма“ явно е бардак, но от класа — отговори Чарли. — Никога не съм виждала друг толкова добре ръководен и дискретен. Имат цял списък с привлекателни и опитни момичета, всички минаващи редовно на прегледи за здравето. Можеш да си регистрираш среща по интернет, а те имат някаква връзка с компаниите за круизи. Изпращат даже специални бусове да вземат клиентите точно когато корабът пристигне. Описват предлаганите от тях услуги като холистични здравни грижи — и тук е истинската красота. Ако платиш с кредитна карта, в разпечатката се отбелязва като покупка на канцеларски материали, така съпругата никога няма да разбере и още по-хубаво — можеш да си я включиш в разходите. Дори не се налага да плащаш лично на момичетата.

— И научи всичко това от един разговор? — попита Форчън, впечатлен въпреки волята си.

— Ако знаеш какви въпроси да задаваш, хората могат да се окажат изненадващо полезни.

Чарли не можа да прикрие нотката на самодоволство — самодоволството на по-големия опит — промъкнала се в гласа й.

— Стигна ли донякъде със списъка, който ти дадох?

Едина, неохотната информаторка на Чарли в „Брукмайър“, я беше снабдила с имената на всички момичета, които работеха там в момента.

— Работя по него. Част от тях са доставени направо от Полша през доковете, някои са студентки в местните университети, но мнозина други — включително нашата жертва — изглежда, са прибрани от улицата.

— Издокарани и пуснати наново в „Брукмайър“?

— Защо не? По-безопасно е и ако се съди по апартамента на Алексия, и по-добре платено.

— Едина каза, че Алексия е работила на улицата за фамилията Кембъл, преди да се присъедини към „Брукмайър“. Други момичета?

— Ами, да. Кембъл са загубили няколко за сметка на „Брукмайър“. Андерсън също.

На Чарли направо й прилоша. Войните за проституция винаги бяха грозна история и винаги страдаха момичетата, а не онези, които ги водеха.

— Значи Кембъл са убили Алексия, за да отправят съобщение?

— Възможно е. Не че има как да го докажем.

— Нещо друго?

Детектив Форчън очакваше този въпрос и криеше най-силния си коз в ръкава за подходящия момент.

— Ами, проследих „Брукмайър“ през търговския регистър и данъчната служба. Отне малко усилия, имаше доста компании и холдинги в чужбина за прикритие, но в крайна сметка стигнах обратно до „Топ лайн мениджмънт“, „компания за събития“, притежавана от някоя си Сандра Макюън.

Чарли трябваше да го предположи. Сандра Макюън — или лейди Макбет, както я наричаха галено — беше замесена в проституцията и рекета в Саутхамптън повече от трийсет години — откакто вероятно беше убила съпруга си, за да оглави престъпната му империя. Решителна и безстрашна, но също умна и съобразителна, тя бе оцеляла в три покушения. Дали не беше извела проституцията на ново стъпало с „Брукмайър“ и предизвикала така смъртоносен отговор от съперниците си?

— Отлично, Лойд. Добра работа.

За първи път се обръщаше към него на малко име и това оказа желания ефект. Той измърмори свенливо благодаря, а Чарли се усмихна. Може би в края на краищата щяха да станат добър екип.

— Да продължаваме тогава. Да видим можеш ли да откриеш под кой камък се крие Сандра тези дни, а?

Детектив Форчън побърза да се захване за работа. Чарли беше доволна. Харесваше й да бъде отново в играта и се надяваше искрено да извоюва справедливост за Алексия и да вкара зад решетките един от най-жестоките сводници. Щеше да бъде като перо на шапката й. И трън в окото на Хелън Грейс.