Матю Арлидж
Смъртен грях (24)

24.

— Последния път, когато бях тук, щяха да ми откъснат главата.

Емилия Гаранита се отпусна назад в стола си, наслаждавайки се на редкия лукс да се намира в командния център на Саутхамптънското централно управление. Не се случваше често да ви поканят лично в кабинета на старши инспектора.

— Не мисля, че бях любимка на старши инспектор Уитакър. Как се чувства той напоследък? — продължи тя, без да се опитва да скрие ликуващото злорадство във въпроса си.

— Ще установите, че аз съм доста различна — отговори Чери Харууд. — Всъщност затова ви поканих тук.

— Да си побъбрим по женски?

— Искам да поставя нещата на друга основа. Знам, че в миналото отношенията между пресата и някои от моите служители са били взривоопасни. И че често сте се чувствала изолирана от събитията. Това не помага на никого, ето защо исках да ви кажа лице в лице, че нещата вече ще стоят различно. За общо добро е да си помагаме една на друга.

Емилия не каза нищо, опитвайки се да прецени дали събеседничката й говореше искрено. Новите шефове винаги твърдяха подобни неща, когато идваха на власт, а после спъваха местната преса на всяка крачка.

— Колко различно ще стоят нещата? — попита тя.

— Искам да ви държа информирана за основните събития и да се възползвам от възможностите ви, за да помогнете на по-нататъшните ни разследвания. Като се започне от убийството на Емпрес роуд.

Емилия повдигна вежди — значи в крайна сметка не бяха празни приказки.

— Скоро ще имам име за вас. И ще ви дадем всички съществени подробности за престъплението. Освен това отваряме специална гореща линия, за която ще ви помоля да съобщите в следващия ви брой. Много е важно да накараме всички потенциални свидетели да се обадят колкото е възможно по-скоро.

— С какво е толкова специално това убийство?

Харууд замълча за момент, преди да отговори.

— Убийството е извършено по особено жесток начин. Убиецът е изключително опасен, вероятно с психически проблеми. А още не разполагаме с описание на външността му, поради което се нуждаем от вашите очи и уши. Това може да се окаже решаващо, Емилия.

Харууд се усмихна, докато произнасяше името й с вид на истински доверен приятел.

— Говорихте ли за това с детектив инспектор Грейс? — попита Емилия.

— Детектив инспектор Грейс е на борда. Знае, че вече сме на съвсем друг кораб.

— Без повече номера? Без повече лъжи?

— Абсолютно — отвърна Харууд и отново се усмихна широко. — Имам чувството, че ще се сработим, Емилия. Надявам се, че няма да останете разочарована.

Срещата беше приключила. Емилия стана, без да я молят, впечатлена от видяното. Харууд беше ловък играч и, изглежда, беше взела Грейс на прицел. Струваше й се, че е настъпила огромна промяна и може би наистина беше така.

Емилия имаше силното усещане, че щеше да й бъде забавно с тази жена.