Матю Арлидж
Смъртен грях (23)

23.

Слънцето отказваше да изгрее. Плътно покривало от облаци беше надвиснало над Елинг грейт марш и силуетите, които пълзяха наоколо. Дузина криминалисти в работни костюми, опрени на колене и длани, претърсваха повърхността на тази забравена местност, оглеждаха всяко снопче трева за улики.

Докато Хелън наблюдаваше действията им, мислите й се върнаха към Мериан. Различни места, различни обстоятелства, но същото ужасно усещане. Жестоко, безчувствено убийство. Мъртъв мъж с изтръгнато туптящо сърце. Разтревожена съпруга, която очаква, надява се той да се прибере жив и здрав… Хелън затвори очи и се опита да си представи свят, в който не се случваха такива неща. Лишена от гледката, соленият привкус на блатото моментално я пренесе към по-щастливи времена, към семейните празници на остров Шепи. Кратки проблясъци на радост сред мрака. Рязко отвори очи, ядосана на себе си, че се беше отдала на сълзливи мечтания, докато имаше работа за вършене.

Веднага щом научи новината, Хелън нареди на всички да оставят всякакви други занимания. На всеки детектив, на всеки криминалист, на всеки униформен полицай беше заповядано да се яви при това забравено от бога парче земя, покрито с мокра трева. Това щеше да привлече вниманието на медиите, но нямаше какво да се направи. Беше разбрала, че се сблъскват с нещо извънредно, и имаше намерение да хвърли всички сили срещу него.

Още оглеждаха колата, но вече бяха открили по земята първите значими улики. Тялото на жертвата беше оставило следи в меката почва, докато го бяха влачили от колата до падината. Имаше и отпечатъци от стъпките на човека, който го бе влачил. Вдлъбнатините бяха дълбоки и ако не бяха оставени нарочно от мъж, който искаше да ги заблуди, като убива на десетсантиметрови токчета, очевидното обяснение се натрапваше от само себе си.

Проститутка убиваше клиентите си. Алън Матюс, сериен потребител на проститутки, беше убит и изкормен. Двайсет и четири часа по-късно друг мъж беше убит в отдалечена местност, прочута като място за секс на открито и проституция. Всичко сочеше в една посока и беше време да се бие тревога. Проститутките бяха жертвите, а не убийците, много преди Джак Изкормвача и дълго след това. Айлийн Уорнос беше преобърнала тенденцията, но това беше в Америка. Можеше ли и тук да се случва нещо подобно?

— Имаме име, госпожо.

Детектив Сандерсън бързаше към нея, като се престараваше да не настъпи нещо важно.

— Колата е собственост на Кристофър Рейд. Живее в Уулстън с Джесика Рейд и дъщеря им Сали Рейд.

— Колко голяма е дъщерята?

— Бебе е — отговори Сандерсън, объркана от въпроса. — На осемнайсет месеца, мисля.

Сърцето на Хелън прескочи. Сега имаше задължение — да осведоми живите за мъртвия. Ако жертвата беше Кристофър Рейд, тя се надяваше с цялата си душа да е бил доведен тук против волята му. Знаеше, че е малко вероятно, но въпреки това идеята човек с млада жена и дете да ги изостави заради малко потно търкаляне с проститутка в кола, изглеждаше абсурдна на Хелън. Възможно ли беше той да се озове тук поради друга причина?

— Виж можеш ли да намериш снимка на Кристофър Рейд, за да я сравним с нашата жертва. Ако това е Кристофър, ще трябва да съобщим на семейството му преди пресата да го направи вместо нас.

Сандерсън хукна да изпълнява нареждането на Хелън. Погледът на Хелън се плъзна край нея към полицейската лента, която се вееше на вятъра. Засега бяха избегнали да ги засекат, медиите не бяха наобиколили местопрестъплението. Хелън беше изненадана особено от отсъствието на Емилия Гаранита. Тя сякаш държеше в джоба си половината униформени полицаи и винаги се радваше да надуши любопитно убийство. Но не и в този случай. Хелън си позволи лека усмивка — Емилия сигурно губеше хватка.