Матю Арлидж
Смъртен грях (21)

21.

Беше отново у дома, цяла и невредима. Сложи ръкавици от латекс и започна да проучва плячката си. Двеста лири в брой — направо ги прибра в портмонето си, после премина към кредитните карти. Щрак, щрак, щрак, с ножици ги наряза на ситно, но за по-сигурно ги остави за десет минути в тавичката под грила. Не можа да откъсне очи от тях, докато се превръщаха в пластмасова каша — нечий живот буквално се топеше.

После шофьорската книжка. Поколеба се дали да погледне името и вместо това се вгледа в снимката. Боеше ли се да види чий живот беше унищожила, или нарочно забавяше откритието, за да се наслади на последните мигове напрежение?

Хвърли поглед. Кристофър Рейд. Под името беше домашният му адрес. Очите й се спряха върху него, докато пресмяташе. После прерови останалото съдържание на портфейла му — визитки, карти за лоялен клиент и бележки за химическо чистене. Напълно банален живот.

Изправи се доволна. Беше време за най-същественото и трябваше да действа бързо. Отвори старата печка, в която равномерно пламтеше заредената нова цепеница. Хвърли вътре портфейла и се загледа как изгаря. Съблече се бързо и пъхна вътре и окървавените дрехи. Огънят се разгоря и тя трябваше да се дръпне назад, за да не я опари.

Внезапно се почувства глупаво, както стоеше гола насред стаята, все още с пръски кръв по лицето и косата. Побърза да отиде под душа, изми се и се облече пак. По-късно щеше да има време да изтърка хубаво банята и пода, сега трябваше да продължава.

Отвори хладилника, грабна малката бутилка енергийна напитка от вратата и я изпи на един дъх. Полуизяден пай, няколко пилешки хапки, обезмаслен йогурт — погълна всичко, почувствала се изведнъж замаяна и гладна като вълк. А на горния рафт лежеше нейната награда. Човешко сърце в пластмасова кутия за храна.

Тя го извади и го сложи на кухненската маса. Взе кашон, залепваща лента, ножици и се залови за работа. Имаше пратка за доставяне.