Матю Арлидж
Смъртен грях (16)

16.

Беше свалил брачната халка. Докато въртеше волана и насочваше колата към моста Редбридж, зърна белега от златния пръстен на безименния си пръст. Изруга се — още беше толкова зелен в тези неща. Вдигна очи и забеляза, че тя е усетила смущението му.

— Не се безпокой, скъпи. Повечето ми клиенти са женени. Тук никой няма да те съди.

Тя му се усмихна, после се извърна и продължи да гледа през прозореца. Той й хвърли още един, по-продължителен поглед. Беше точно такава, каквато се бе надявал. Млада, стройна, с дълги крака във високи лъскави ботуши. Къса пола, отворена блузка, която разкриваше големите й гърди, и ръкавици, стигащи до лактите — да възбуждат ли бяха предназначени, или просто да я предпазват от убийствения студ? Бледо лице с високи скули и тази поразителна коса — дълга, черна и права.

Беше я взел на Семетери роуд, южно от Комън. По това време на нощта наоколо нямаше жива душа, което устройваше и двамата. Тръгнаха на запад, прекосиха реката и по нейните указания завиха по тесен страничен път. Наближаваха Елинг грейт марш, пуста ивица земя с изглед към доковете. През деня тук идваха любители на природата, за да наблюдават дивия живот, но нощем от нея се възползваше съвсем различна клиентела.

Паркираха и за момент останаха да седят в мълчание. Тя бръкна в чантата си за презерватив и го остави на таблото на колата.

— Ще трябва да си свалиш облегалката назад, иначе няма да мога да направя нищо — каза меко.

Той се усмихна, отмести рязко назад седалката, после бавно свали облегалката, за да направи повече място. Нейната ръка в ръкавица вече се плъзгаше леко по слабините му и предизвикваше ерекция.

— Нали не възразяваш да остана с тях? — попита тя. — Така е по-забавно.

Той кимна, вече занемял от желание.

Тя започна да разкопчава панталона му.

— Затвори си очите, сладур, и ме остави да се погрижа за теб.

Той се подчини. Тя командваше и на него му харесваше така. Беше приятно поне веднъж за него да се грижат, да бъде свободен от отговорност, да си достави удоволствие. Кога въобще би имал шанс да го направи?

Образът на Джесика изникна неканен в ума му. Любещата му съпруга от две години, майката на детето му, нищо неподозираща, предадена… Отблъсна тези мисли, преглътна внезапното нахлуване на реалния живот. Нямаха място тук. Това си беше неговата фантазия, станала реалност. Бе дошъл неговият момент.

И той щеше да му се наслади.