Матю Арлидж
Смъртен грях (14)

14.

Табелката беше дискретна — ако не знаехте, че е там, нямаше да я забележите.

„Брукмайър здраве и добра форма“. Странно, че комерсиална фирма съобщаваше толкова сдържано за себе си. Чарли натисна звънеца и бързо й отговориха.

— Полиция — извика Чарли, като се опитваше да надвие шума от трафика. Последва пауза, може би по-дълга от необходимото, после бравата избръмча и се отвори. Чарли вече имаше чувството, че не е добре дошла.

Качи се по стълбите на горния етаж. Посрещнаха я с широка, но фалшива усмивка. Стройна, привлекателна млада жена с искрящо бяла униформа и коса, опъната назад на конска опашка, я попита с какво може да съдейства — с явното намерение да не й помага въобще. Без да казва нищо, Чарли огледа помещението — изглеждаше като луксозно спа студио и ухаеше на парфюм като всички подобни места. После погледът й спря върху рецепционистката, чийто бадж разкриваше, че се казва Едина. Акцентът й беше полски.

— Бих искала да говоря с управителя — каза Чарли и показа служебната карта, за да подчертае молбата си.

— Не е тук. Мога ли аз да помогна?

Пак същата насилена усмивка. Раздразнена, Чарли заобиколи бюрото и тръгна по коридора, който водеше към още стаи отзад.

— Не може да влизате там.

Но Чарли продължи. Беше доста приятно — редица стаи за процедури и обща кухничка в дъното. До масата седеше момченце от смесена раса и си играеше с влакче. То вдигна очи, видя Чарли и се усмихна широко. Тя не можа да се удържи и отвърна на усмивката му.

— Управителят ще бъде тук утре. Защо не дойдете пак тогава? — Едина се изпречи пред Чарли.

— Възможно е. Междувременно бих искала да ви задам няколко въпроса за една служителка. Жена на име Агнешка Суриав.

Едина гледаше неразбиращо, затова Чарли й подаде ксерокопието от фиша за заплата на Агнешка.

— А, да. Агнешка е една от нашите терапевтки. В момента е в отпуск.

— Всъщност е мъртва. Била е убита преди два дни.

За първи път Чарли видя искрена реакция — шок. Последва дълга пауза, докато Едина възприемаше чутото, а после промълви:

— Как е умряла?

— Била е удушена, после обезобразена.

Чарли изчака жената да осмисли този факт, преди да продължи:

— Кога я видяхте за последен път?

— Преди три-четири дни.

— Приятелки ли сте?

Едина сви рамене, явно без желание да потвърди или отрече.

— Какво работеше тук?

— Беше диетоложка.

— Търсена ли беше?

— Да — отвърна Едина, макар да изглеждаше озадачена от въпроса.

— По колко вземаше?

— Имаме ценоразпис. Мога да ви го покажа.

— Пълна програма ли предлагаше, или беше специализирана в някои области?

— Не разбирам какво имате предвид.

— Проверих Агнешка и не видях много дипломи по диетология. Истинското й име е Алексия Лушко и е била проститутка — добра според всички отзиви. Също така е полякиня. Като теб.

Едина не отвърна нищо, явно не й допадаше накъде отиваше разговорът.

— Хайде да почнем отначало, става ли? — продължи Чарли. — Защо не ми кажеш какво правеше тук Алексия?

Последва дълго, дълго мълчание. Накрая Едина проговори:

— Както казах, управителят ще бъде тук утре.

Чарли се изсмя.

— Добра си, Едина. Признавам ти го.

Погледът й се стрелна към коридора със стаите за терапия.

— Какво ще стане, ако ей сега вляза в някоя от онези стаи? Стая 3 е заета. Ако избия вратата, какво ще заваря? Дали да не идем да видим?

— Заповядайте. Стига да имате съдебна заповед.

Едина вече не се преструваше на дружелюбна. Чарли замълча, за да обмисли следващия си ход — това момиче не беше аматьорка.

— Чие е това дете? — попита Чарли и махна към кухнята.

— На една клиентка.

— Как се казва?

Кратка пауза, после:

— Били.

— Истинското му име, Едина. И ако пак ме излъжеш, ще те арестувам.

— Ричи.

— Повикай го.

— Няма нужда да го намес…

— Повикай го.

Тя се поколеба, после извика:

— Ричи!

— Какво, мамо? — чу се от кухнята.

— Кой е баща му? — продължи атаката си Чарли.

Изведнъж очите на Едина се изпълниха със сълзи.

— Моля ви, не намесвайте него или момчето. Те нямат нищо общо с…

— Те имат ли документи?

Никакъв отговор.

— Нелегално ли са в страната?

Дълго мълчание. После Едина кимна.

— Моля ви — успя само да каже умолително.

— Не съм дошла да причинявам неприятности на теб или на момчето ти, но трябва да разбера какво е правила тук Алексия. И какво се е случило с нея. Затова или ще започнеш да говориш, или ще се обадя по телефона. Изборът е твой, Едина.

Избор нямаше, разбира се. И Чарли не се изненада от отговора на Едина.

— Не тук. Да се видим в кафенето зад ъгъла след пет минути.

Тя се втурна към сина си.

Чарли въздъхна с облекчение. Чувстваше се странно, че отново се е впуснала в битка, и внезапно се почувства изтощена. Не беше очаквала, че първият й ден при завръщането ще бъде толкова натоварен. Но знаеше, че най-лошото предстои. Довечера беше почерпката за добре дошла. Щеше да се изправи лице в лице с Хелън Грейс.