Матю Арлидж
Смъртен грях (12)

12.

Айлийн Матюс се крепеше, но едва-едва. Седеше на мекия диван, изпънала гръб, без да откъсва поглед от полицайката, докато описваше ужасните събития от последните няколко часа. Детектив инспекторът беше придружена от Тони и от служителка за връзки със семействата, чието име вече беше забравила, но Айлийн гледаше само инспектора.

Близнаците бяха изпратени на сигурно място при приятели. Така трябваше, но Айлийн вече съжаляваше. Какво ли си мислеха и чувстваха? Налагаше се да остане тук, да отговаря на въпросите, но инстинктите й крещяха да бяга от тази стая, да намери момченцата си, да ги прегърне здраво и никога да не ги пуска. Въпреки това тя оставаше на място, прикована от въпросите на полицайката, парализирана от преживяното.

— Това вашият съпруг ли е?

Хелън подаде на Айлийн снимка в едър план на лицето на жертвата. Тя й хвърли поглед, после сведе очи към пода.

— Да.

Отговорът й прозвуча глухо и безжизнено. Все още беше под въздействието на шока, но удържаше напиращите сълзи. Умът й се мъчеше да асимилира тези странни събития.

— Той дали е…? — успя да промълви.

— Да, боя се, че е така. Съжалявам много за загубата ви.

Айлийн кимна, сякаш Хелън беше потвърдила нещо очевидно, нещо банално, но почти не я слушаше. Искаше й се да отблъсне всичко това, да си представи, че не беше се случило нищо подобно. Погледът й беше вперен във фамилните снимки, които изпълваха стената на всекидневната — сцени от щастлив семеен живот.

— Има ли някого, когото можем да повикаме, за да остане с вас?

— Как е умрял? — отвърна Айлийн, без да обръща внимание на въпроса на Хелън.

— Още не сме сигурни. Но трябва да знаете отсега, че не е било инцидент. Или самоубийство. Разследваме убийство, Айлийн.

Още един тежък удар.

— Кой би направил такова нещо? — Айлийн за първи път погледна Хелън в очите. В изражението й се четеше неверие. — Кой би направил такова нещо? — повтори. — Кой би…

Думите й заглъхнаха и тя махна с ръка към кухнята, където двама криминалисти снимаха сърцето, преди да го опаковат.

— Не знаем — отвърна Хелън. — Но ще разберем. Можете ли да ми кажете къде е бил съпругът ви миналата нощ?

— Там, където е всяка вечер във вторник. Помага при раздаването на супа на Саутбрук роуд.

Тони си записа в бележника.

— Значи това е постоянен ангажимент?

— Да, Алън е много активен в църквата — и двамата сме — а нашето учение набляга много на помощта за онези, които са по-нещастни от нас.

Айлийн се улови, че говори за съпруга си в сегашно време. Изведнъж отново я обзе ужасът на случващото се. Не можеше да е мъртъв, как така? Някакъв звук от горния етаж я накара да подскочи. Но не бяха крачките на Алън в кабинета му, бяха онези полицаи, които ровеха в нещата му, отнасяха компютъра му, отнемаха присъствието му от дома.

— Има ли някаква причина той да бъде в района на Белвоар Вали миналата нощ. И по-точно на Емпрес роуд?

— Не. Би трябвало да бъде на Саутбрук роуд от 8 вечерта до… докато свърши супата. Винаги идват толкова много хора, а ресурсите им са ограничени, но те правят каквото могат. Защо?

Айлийн не искаше да знае отговора, но се чувстваше изкушена да попита.

— Алън е открит в изоставена сграда в индустриалната зона на Емпрес роуд.

— Това е безсмислено.

Хелън не каза нищо.

— Ако е бил нападнат от някого при благотворителната кухня, със сигурност нямаше да го мъкнат през половината Саутхамптън…

— Колата му е намерена наблизо до къщата. Грижливо паркирана и заключена с дистанционното. Има ли някаква причина той да е отишъл там по своя воля?

Айлийн я изгледа — накъде биеше тя?

— Да задавам трудни въпроси, е част от работата ми, Айлийн. Длъжна съм да ги задавам, ако искаме да се доберем до истината за случилото се. На Емпрес роуд често проститутки търсят клиенти, а понякога и дилъри предлагат наркотици. Известно ли ви е Алън някога да е използвал проститутки или да е вземал дрога?

Айлийн остана за миг поразена от въпроса, после избухна неочаквано:

— Чухте ли и дума от това, което казвам? Ние сме религиозно семейство. Алън е църковен деятел. — Произнесе всяка дума бавно, като натъртваше всяка сричка, сякаш говореше на бавноразвиващ се. — Той беше добър човек, беше го грижа за другите. Имаше мисия в живота. Ако е влязъл в контакт с проститутки и дилъри, е било единствено, за да им помогне. Никога не би използвал проститутка по онзи начин.

Хелън понечи да се намеси, но Айлийн не беше приключила.

— Затова вместо да седите тук и да очерняте съпруга ми, защо не вървите да откриете убиеца му. Нещо ужасно се е случило тази нощ. Почтен човек е предложил помощ на някого, а те в замяна са го обрали и убили. Отнели са му портфейла, дрехите, достойнството… Защо, вместо да говорите тези… отвратителни клевети, не се махнете от къщата ми и не откриете човека, който му е причинил това?

Тогава рукнаха сълзите. Айлийн стана рязко от дивана и избяга от стаята — нямаше да плаче пред тези хора, нямаше да им достави това удоволствие. Изтича в спалнята, хвърли се на леглото, което беше споделяла със съпруга си трийсет години, и заплака горчиво.