Матю Арлидж
Смъртен грях (119)

119.

Хелън излезе от сградата, притиснала Амелия до гърдите си. Колеги се спуснаха да й помогнат, наоколо се струпаха фотографи, но тя не им обърна внимание. Разбута ги грубо и продължи да върви в стремеж да се озове на колкото е възможно по-голямо разстояние от мястото на кръвопролитието.

Някакви хора я викаха, но тя възприемаше гласовете им само като шум. Тялото й се тресеше от травмата от преживяното, в ума й като в някакво безкрайно зацикляне се въртеше отново и отново рязкото забиване на снайперисткия куршум. Толкова отчаяно се бе опитвала да спаси Ела, да я измъкне от руините на живота й. Но бе се провалила и ръцете й отново бяха оцапани с кръв.

Докато минаваше край една полицейска кола, зърна отражението си в стъклото. Приличаше на чудовище — с безумен поглед, разрошена и сплъстена коса, мръсни дрехи. После осъзна, че Чарли я води към парамедиците и тихичко я увещава да приеме медицинска помощ за себе си и бебето.

Остави ги да я качат в линейката, но щом се озова вътре, отказа да им съдейства. Въпреки всички старания на парамедиците, не пускаше от прегръдките си Амелия, която се беше успокоила и се бе вкопчила в Хелън с тънките си нежни ръчички. Хелън си наплюнчи пръста и започна да изтрива кръвта от личицето на детето. Бебето се усмихна при допира — харесваше му да го докосват. Хелън започна да чува какво си говорят хората около нея. Предполагаха, че е в шок, че не може да разсъждава трезво, но грешаха — тя знаеше съвсем точно какво прави. Докато Амелия беше в ръцете на Хелън, не можеше да й се случи нищо лошо. Поне за кратко щеше да бъде защитена от мрачния и безмилостен свят.