Матю Арлидж
Смъртен грях (118)

118.

Хелън отказваше да отмести поглед. Ела буквално бе долепила очи до нейните. Хелън подушваше киселия й дъх, усещаше студената стомана на ножа, опрян до крака й. Ела все още отказваше да го остави.

— Защо искаш да ме спасиш, Хелън? — попита изведнъж Ела.

— Защото мисля, че с теб са постъпили лошо. Защото мисля, че светът ти е длъжник.

— Мислиш, че съм добра? — Гласът й стана дрезгав за миг.

— Знам, че си добра.

Ела се усмихна горчиво.

— Добре тогава, чуй ме. Искам да знаеш нещо.

Понечи да заговори, после замълча, разсеяна от внезапно проскърцване във всекидневната. Изпращяване на дъска. Хелън разбра веднага, че си имат компания. Чарли? Тони? Тактическото звено? На Хелън й се искаше да им изкрещи да стоят далеч, но остана неподвижна, без да отделя погледа си от очите на Ела, без да диша. Ела се поколеба за секунда, после се приведе по-близо.

— Не съжалявам, Хелън. Каквото и да кажа след това, искам ти да го знаеш. Не съжалявам за нищичко.

Хелън мълчеше. Зениците на Ела бяха разширени, дишането й — учестено.

— Онези мъже… онези лицемери… заслужаваха да бъдат разобличени — продължи тя. — Харесваше им да се пъчат с брачните си халки, да се правят на съпрузи и бащи. Не им допадаше да ги видят с момичета като мен. Е, аз промених всичко. Показах им какви са всъщност. Понякога светът се нуждае да бъде разтърсен, нали?

Погледна Хелън гневно за миг, после огънят в очите й сякаш угасна.

— Но искам да постъпя както трябва с Амелия. Затова ще ти повярвам. Мога ли да ти вярвам, Хелън?

— Имаш думата ми. Няма да те предам.

— Благодаря ти тогава.

Тя бавно извъртя ножа в ръката си. Хвана го за острието и го подаде с дръжката напред на Хелън.

Внезапно се чу остро изпукване и Ела отхвръкна встрани и се блъсна в гардероба до нея.

Хелън замръзна за миг, изумена. После се отърси от вцепенението и се хвърли към Ела. Още преди да коленичи до нея, за да й помогне, видя, че вече е безнадеждно. Куршумът беше пронизал слепоочието на Ела и тя бе мъртва.

Чарли се втурна вътре, но беше твърде късно. Хелън бе прегърнала и люлееше тялото на убийцата, а на леглото, опръскано с кръв, нейното бебе продължаваше да плаче.