Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Хелън Грейс (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Pop Goes the Weasel, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 9гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми(2018)

Издание:

Автор: Матю Арлидж

Заглавие: Смъртен грях

Преводач: Гриша Александров Атанасов

Година на превод: 2016

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Хермес“

Град на издателя: Пловдив

Година на издаване: 2016

Тип: Роман

Националност: английска

Печатница: „Алианс Принт“ ЕООД

Излязла от печат: 11.02.2016

Отговорен редактор: Даниела Атанасова

Коректор: Мария Владова

ISBN: 978-954-26-1539-2

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4364

История

  1. —Добавяне

112.

Хелън се носеше през центъра на града към северните квартали. Нарушаваше грубо всякакви ограничения на скоростта, но не й пукаше. Караше бясно мотоциклета, можеше да избяга на която и да е полицейска кола и беше обсебена от стремежа да се изправи лице в лице с убийцата.

Тони се бе опитал да я спре, но тя му забрани да я последва.

— Никога не си ме виждал, Тони.

Това, което вършеше, беше опасно и прекрачваше всички правила. Ако свържеха Тони по какъвто и да е начин с нейните действия, той щеше да загуби пенсията си, обезщетенията, всичко. Не можеше да му го причини. А и колкото повече хора знаеха, толкова повече нарастваше шансът те да стигнат до Ела преди нея. А тя бе решена да не го допусне.

Нямаше представа какво ще направи. Просто я изпълваше усещане за ужасяваща неотложност, предчувствие за назряваща страховита развръзка, и знаеше, че трябва да направи всичко по силите си, за да предотврати нова кървава баня. Залогът беше животът на бебето. И на Ела. Въпреки всичко, което бе извършила, въпреки смразяващия ужас на нейните престъпления, Хелън изпитваше съчувствие към нея и искаше да я залови по най-безопасния начин.

Скоро пристигна на Спайър стрийт. Спря пред порутената сграда с евтини квартири, загаси двигателя и скочи от мотоциклета с едно гъвкаво движение. Огледа се наоколо — нямаше признаци на живот по запустялата уличка. Затъкна палката си в колана и влезе в зданието. Стълбището беше пусто и студено, осеяно с боклуци, оставени от снощните пушачи на крек. Разнебитената сграда беше предвидена за реконструкция следващата година, а междувременно бе дала подслон на пъстра сбирщина от наркомани и бездомници. Те, изглежда, се придържаха към политика на отворените врати, разни хора влизаха и излизаха денонощно, така че не бе трудно да се проникне до апартамента на третия етаж. Там, преди четири дни Хелън беше видяла за последен път Ела, сгушена на мръсния диван заедно с други проститутки и наркомани. Компанията на угнетените.

Но сега Ела я нямаше. Щом видя полицейската й карта, миризливият и мърляв тип, който „притежаваше“ апартамента, я насочи нагоре. Според него Ела живеела на последния етаж в горда изолация — само тя и нейното бебе, скрити добре от любопитния поглед на социалните служби. В къща като тази не се задаваха въпроси — идеалното скривалище за невидимата убийца.

Хелън спря пред апартамент 9 и предпазливо натисна дръжката. Беше заключено. Хелън долепи ухо до вратата и се опита да долови някакво движение вътре. Нищо. После слабо проплакване. Заслуша се пак. Но отново стана тихо. Извади кредитна карта от джоба си и я пъхна в пролуката между вратата и рамката. Резето беше старо и разхлабено и след двайсетина секунди поддаде. Хелън влезе.

Затвори тихо вратата след себе си и застана неподвижно. Нищо. Тръгна бавно напред. Старият паркет изскърца, затова тя пристъпи встрани и се долепи до стената.

Спря на прага на кухнята. Надникна бързо, но там нямаше никого. Само мръсна мивка и голям очукан хладилник, който работеше шумно.

Хелън тръгна към всекидневната. Някак си предчувстваше, че Ела може да е там, но когато влезе вътре, видя, че също няма никого. Тогава го чу — пак онзи плач.

Сега опасението надделя над предпазливостта, Хелън тръгна през стаята, стиснала палката, и бутна рязко вратата на спалнята, за да я отвори. Очакваше нападение във всеки момент, но стаята се оказа празна — с изключение на разхвърляното старо легло и разгъваема кошара, в която имаше малко момиченце. Хелън хвърли поглед през рамо в очакване на засада, но всичко беше спокойно и тя се втурна вътре.

Значи това беше тя. Детето, което Ела никога не бе желала. Но което беше обикнала въпреки това. Хелън се бе оказала права да дойде. Остави палката си на леглото, наведе се и взе бебето, което затърка сънливи очички със стиснатите си юмручета, разбудено от дрямката си. Гледката накара Хелън да се усмихне. Щом я зърна, бебето й отвърна с усмивка. Кой знае какво беше видяло това бебе, какво бе преживяло, но все още можеше да се усмихва. Все още пазеше невинността си.

— Какво, по дяволите, правиш?

Хелън се обърна и видя Ела да стои на няколко крачки от нея във всекидневната. Изглеждаше по-скоро раздразнена, отколкото разгневена, но щом Хелън се завъртя, изразът й се промени. Когато разпозна лицето на Хелън, тя пусна пазарската си торба и побягна. Хелън очакваше входната врата да се затръшне, но вместо това чу някакъв шкаф да се отваря и затваря шумно. След миг Ела се върна, стиснала в ръка голям месарски нож.

— Остави я и се махай.

— Не мога да го направя, Ела.

Ела се сепна, като чу името си.

— ВЕДНАГА Я ОСТАВИ! — изкрещя.

Бебето се разплака, стреснато от шумната кавга.

— Всичко свърши, Ела. Знам какво си преживяла, знам колко си страдала. Но това е краят. Заради себе си, заради бебето е време да се предадеш.

— Дай ми я веднага или ще те наръгам между шибаните ти очи.

Хелън притисна бебето по-плътно към себе си, когато Ела пристъпи към нея.

— Как се казва? — попита, като се отдръпна, но без да отделя очи от Ела.

— Не се ебавай с мен.

— Кажи ми името й, моля те.

— Дай ми я.

Гласът й беше заплашителен, треперещ, но тя спря на място. Погледът й се стрелкаше между бебето и Хелън, докато преценяваше възможностите си за действие.

— Няма да го направя, Ела. Ще трябва първо да ме убиеш. Тревожа се единствено за теб и бебето ти. Ти не си добре и двете заслужавате повече от това място. Остави ме да ти помогна.

— Мислиш ли, че не знам какво ще стане. Щом излезем оттук, ще ме оковете в белезници и няма да я видя никога повече.

— Няма да стане…

— Да не мислиш, че ще се вържа? Забрави. Тя няма да излезе оттук. Ти също.

Ела тръгна напред, а Хелън се извърна, за да предпази бебето от нападението. Очите на Ела бяха потъмнели, тя се задъхваше от гняв. В този момент Хелън разбра, че е допуснала фатална грешка.