Матю Арлидж
Смъртен грях (110)

110.

Ръцете на Кери Матюс трепереха, докато подаваше на детектив Сандерсън снимката. Беше снимка на Ела. Селфи, което тя си бе направила и бе изпратила на сестра си по електронната поща — приятелско съобщение от нейното изгнание и нещо за спомен. Когато Сандерсън се появи в дома на Кери в Шърли, нейният съпруг Пол се опита да вземе нещата в свои ръце и да затвори младата си жена в мазето. Беше внушителен мъж — старейшина на църквата и основател на Ордена на християнското семейство. Сандерсън с най-голямо удоволствие му заповяда да напусне стаята, като го заплаши с много публичен арест, ако не се подчини. Той изглеждаше шокиран — и по-точно потресен — но в крайна сметка направи каквото му наредиха.

— Моля, намерете я. Моля, помогнете й — умоляваше Кери, докато вадеше снимката, скрита в гардероба, и я подаваше на Сандерсън. — Тя не е такава, за каквато я мислят всички.

— Знам — отговори Сандерсън. — Правим всичко по силите си.

Но Сандерсън знаеше още докато го казваше, че шансовете това да свърши добре бяха минимални. Харууд беше решена да спре Ела с всички възможни средства, а Ела вероятно бе стигнала твърде далеч, за да се страхува от смъртта. Все пак тя отново обеща на Кери и си тръгна, като добави на излизане, че има много организации и приюти, които могат да й помогнат, ако някога изпита нужда.

Едва беше пристъпила навън, когато радиостанцията й изпращя.

Жена, съответстваща на описанието на Ела, току-що беше забелязана да краде в аптека на „Буутс“ в Бевоа. Беше се изплъзнала на охранителите и се бе укрила някъде в комплекса Феървю.

Сандерсън скочи в колата и потегли за секунди с виеща сирена, като си проправяше път сред обедния трафик. Това беше значи. Краят на играта бе настъпил. А Сандерсън бе решена да не го пропуска.