Матю Арлидж
Смъртен грях (11)

11.

— Искам пълно информационно затъмнение, докато не научим повече. Нищо не бива да напуска тези четири стени без мое разрешение. Ясно?

Хората от екипа кимаха послушно, докато Хелън говореше. Детектив сержант Бриджис, детективите Сандерсън, Макандрю и Граундс, младши полицаи, оператори на данни и служители за връзка с медиите бяха натъпкани в стаята, превърната набързо в оперативен център. Разследването се задвижваше и в помещението се усещаше сдържано оживление.

— Очевидно търсим изключително опасна личност или личности и е задължително да действаме бързо, за да ги заловим. Първата ни задача е да установим самоличността на нашата жертва. Сандерсън, искам да държиш връзка с криминалистите, но и с униформените полицаи — те обхождат околностите за свидетели и проверяват за превозни средства, които може да са принадлежали на жертвата. Съмнявам се да има камери по тази улица, но разпитай из супермаркетите и магазините наоколо. Може да имат нещо, което да ни е от полза.

— Захващам се — отвърна Сандерсън. Беше досадна задача, но често баналните действия водеха до решаване на случая. В черната работа винаги се криеха възможности да спечелиш слава.

— Макандрю, искам да разговаряш с момичетата на улицата. Сигурно миналата вечер в околностите са били дузина или повече. Може да са видели или чули нещо. Няма да искат да говорят с нас, но такива неща пречат на бизнеса им, затова им дай да разберат, че е в техен интерес да ни помогнат. Сигурно ще разговарят по-охотно с цивилна служителка, затова използвай униформените ченгета да те насочват, но ти проведи колкото можеш повече от разговорите на четири очи.

Детектив Макандрю кимна, разбрала, че плановете й за вечерта току-що бяха отлетели като дим. Нищо чудно, че още беше неомъжена.

Хелън замълча за миг, после започна умишлено бавно да забожда снимките от местопрестъплението — една по една — на бялата дъска отзад. Докато ги закачаше, чу слабо, но ясно различимо поемане на дъх зад себе си. Малцина от присъстващите полицаи бяха виждали преди така разпорен човек.

— Първият въпрос — защо? — каза Хелън, като се обърна пак с лице към екипа. — Какво е сторила нашата жертва, че да предизвика такава атака?

Остави въпроса да виси във въздуха, докато наблюдаваше реакцията към снимките, преди да продължи:

— Запуснатите сгради на тази улица се използват всекидневно от проститутки и наркомани, защо тогава този човек е бил там? Бил ли е клиент, отказал да плати? Бил ли е сводник, опитал се да обере клиент? Или доставчик, измамил дилърите си? Равнището на жестокост на това нападение говори за истински гняв или за желание да се направи публично изявление. Това не е престъпление от страст. Нашият убиец е бил добре подготвен — с найлонова корда, самозалепваща лента, оръжие — и не е бързал. Криминалистите трябва да го потвърдят по-късно, но, изглежда, нашата жертва е кървила до смърт, като се има предвид количеството кръв по тялото и на пода. Убиецът не е изпаднал в паника, не е избягал. Не се е притеснявал, че ще го открият, вършил си е работата спокойно, разрязал е жертвата, а после…

Хелън замълча за миг, преди да довърши изречението:

— … а после е изтръгнал сърцето й.

Един от операторите на данни беше започнал леко да позеленява, затова Хелън побърза да продължи.

— Прилича ми на клопка. На наказание. Но за какво? Дали е част от война за територии? Предупреждение за съперничеща банда? Дали жертвата не е дължала пари на някого? Обир ли е било? И преди проститутки и сводници са измъчвали клиенти, за да им кажат пин кодовете си. Или е нещо друго?

Хелън се боеше тъкмо от това, че можеше да е нещо друго. Дали сърцето не беше някакъв трофей? Хелън прогони тази мисъл и продължи инструктажа. Нямаше смисъл да се самонавива и да си въобразява разни безумия, след като всичко можеше да има най-банално обяснение.

— Трябва да хвърлим мрежата си колкото може по-широко. Проституция, банди, дрога, вражди между престъпници. Много е вероятно убиецът или убийците да се покажат през следващите двайсет и четири часа. Може да са напълнили гащите от страх или да са превъзбудени — трудно е да останеш спокоен, след като си извършил нещо такова. Затова — отваряйте си очите и ушите за всяко свидетелство, за всяка следа. От сега този случай е с пълно предимство за вас. Всичко останало може да се свърши от други.

Други, както се досещаха всички, означаваше Чарли. Хелън не беше я виждала още, но срещата им едва ли щеше да се забави. Хелън бе решила да бъде любезна и официална, както се държеше винаги, когато се чувстваше нервна, но дали щеше да има сили? Някога носеше непроницаема маска, но не и сега. Твърде много неща се бяха случили, твърде много от миналото бе излязло на показ и хората едва ли щяха да вярват повече на този образ.

Стаята се беше опразнила, докато всички служители бяха хукнали да отменят планове, да утешават близките си и да грабнат някаква храна в очакване на предстоящата дълга нощ. Затова Хелън седеше сама, потънала в мислите си, когато Тони Бриджис се втурна вътре.

— Май открихме нашия човек.

Хелън се отърси от размислите.

— Дежурният е приел обаждане от силно уплашена жена. Току-що оставили на прага й човешко сърце. Съпругът й не се прибрал миналата нощ.

— Име?

— Алън Матюс. Женен, баща на четири деца, живее в Банистър парк. Бизнесмен, набира средства за благотворителност, активен член на местната баптистка църква.

Тони се опита да произнесе последното, без да се смръщи, но не успя. Хелън притвори очи, осъзнавайки, че следващите няколко часа щяха да бъдат много неприятни за всички засегнати. Семеен мъж беше умрял от зловеща смърт в свърталище на проститутки — нямаше деликатен начин да се съобщи такова нещо. Но опитът я беше научил, че увъртането никога не помага, затова тя взе чантата си и кимна на Тони да я последва.

— Хайде да свършваме с това.