Матю Арлидж
Смъртен грях (109)

109.

Беше се приближила до къщата изключително предпазливо и с изненада — и тревога — откри, че не беше необходимо. Глутницата репортери необяснимо бе вдигнала обсадата от дома на Робърт. На тихата задънена уличка отново цареше тишина, но тази тишина беше скръбна — скромната изолирана къща изглеждаше самотна и изоставена в поройния дъжд.

Хелън остана неподвижна, подгизваща все повече с всяка изминала секунда, чудейки се какво да прави. Нуждаеше се отчаяно да види с очите си през какви изпитания преминава Робърт и бе дошла на Коул авеню на мълчаливо посещение, но явно нещо се беше случило. Нещо беше примамило другаде душещите наоколо хрътки.

Все още стоеше и обмисляше какво да прави сега, когато предната врата се отвори. Жена на средна възраст се озърна на всички страни, сякаш очакваше да я нападнат, после изтича до малката кола на алеята. Остави куфарче в багажника, после тръгна пак към къщата. Но спря и се извърна, забелязала красивата жена в кожен мотоциклетен екип, застанала неподвижно. На лицето на Моника се изписаха подозрение, после разпознаване, преди внезапно и неочаквано да закрачи към Хелън.

— Къде е той? — изстреля Хелън.

— Какво направи? — рязко отвърна Моника с треперещ от гняв глас.

— Къде е той? Какво стана?

— Отиде си.

— Къде отиде?

Моника повдигна рамене и се извърна. Явно не искаше Хелън да види, че плаче.

— Къде? — въпреки срама тонът на Хелън прозвуча сърдито и нетърпеливо.

Моника я изгледа втренчено.

— Сигурно си е тръгнал снощи. Намерихме бележка тази сутрин. Той… той е написал, че вероятно няма да се видим повече. Че така е по-доб…

Тя рухна. Хелън пристъпи, за да я утеши, но беше отблъсната яростно.

— Проклета да си за това, което му причини.

Тя влезе в къщата и затръшна гневно вратата след себе си. Хелън остана под дъжда. Беше права, разбира се. Хелън бе искала да спаси Мериан. Искаше да спаси Робърт. Но бе обрекла и двамата.