Матю Арлидж
Смъртен грях (106)

106.

Хелън включи телефона, докато тичаше към мотоциклета. Седем съобщения в гласовата поща. Сигурно всички бяха от Харууд, но сега нямаше време да се занимава с тях. Вместо това се обади на Сандерсън.

Свободно и пак свободно. После:

— Ало?

— Сандерсън, аз съм. Можеш ли да говориш?

Кратка пауза, после:

— А, здрасти, мамо, почакай една секунда.

Умно момиче. Последваха по-дълга пауза и звукът на отваряне и затваряне на противопожарната врата.

— Дори не трябва да разговарям с тебе — започна Сандерсън с приглушен глас. — Харууд ще се побърка да те търси.

— Знам и ми е неудобно да те моля за още една услуга, но… трябва ми да намериш Кери Матюс. Разбери какво знае за сестра си и виж дали не можеш да вземеш снимка от нея. Ако и тя няма, опитай в университета. Алън Матюс е унищожил всичките й снимки, след като тя забременяла при групово изнасилване. Ела Матюс е нашата убийца — сигурна съм на сто процента. Приоритет за теб и за екипа сега трябва да бъде залавянето й, преди да убие отново.

— Разбрано. Ще ти се обадя, когато имам новини.

Хелън изпитваше смесица от паника и облекчение, докато се изкачваше по стълбите към апартамента на Джейк. Облекчение, че ще го види, но също и тревога заради мрака, който се надигаше в нея. Колкото и да бе силна, имаше моменти, в които той я обземаше. Действителността бе просмукана от пороци и понякога Хелън затъваше обратно във времената, когато тя служеше за боксова круша на света, когато тя и сестра й носеха греховете на света на раменете си. Вече я тресеше, не успяваше да удържа повече паниката, надигаща се в нея, усещането, че всеки миг ще се озове пак в онова мазе.

Джейк поиска да я вземе в обятията си, но тя не му позволи. Сама се окова без подкана и му каза да започва. Разбираше, че се държи грубо и агресивно, но се нуждаеше отчаяно от това.

— Веднага. — Джейк се колебаеше. — Моля те.

Тогава той се смили. Извади от шкафа си бич със средна дебелина, вдигна ръка и го стовари върху голия й гръб.

— Отново.

Той го вдигна пак. Този път без такава неохота — чувстваше как напрежението изтича от тялото на Хелън, докато тревогата й се разсейваше. Отново стовари бича, после пак, а възбудата му нарастваше, докато сипеше ритмично ударите. Хелън стенеше, молеше за още болка. Джейк й я даде… все по-бързо и по-бързо.

После ударите се разредиха, Хелън се отпусна и не след дълго отново настъпи тишина и спокойствие.

Хелън ценеше този миг на безвремие. Животът й бе толкова напрегнат, толкова непредсказуем, но каквото и да ставаше отсега нататък, можеше винаги да дойде тук. Джейк все още бе онзи лек, който я спасяваше, когато я връхлетеше мракът. Не го обичаше, но се нуждаеше от него. Може би това беше първата стъпка по пътя.

Беше щастлива. Бе открила някого. Ела не беше успяла. Бе се превърнала в играчка за мъже, които изпитваха наслада да подчиняват и насилват жените. Най-напред на своя баща със склонността му към насилие, садизъм и жестокости. После на група мъже, намиращи удоволствие в отвличането и измъчването на уязвима млада жена. Бяха я захвърлили пребита и бременна. Самотна майка, отглеждаща рожба на изнасилване.

Неканен, образът на Робърт изникна в ума й. А заедно с него, както винаги, мислите за Мериан.