Матю Арлидж
Смъртен грях (103)

103.

Хелън трябваше да си е тръгнала отдавна, но не можеше да напусне просто така. Наближаваше 9 сутринта, когато екипът щеше да се събере — а Харууд несъмнено щеше да изчака всички да дойдат, преди да нахълта и да поеме контрола. Умееше да подбира времето за такива неща, за да постигне максимален ефект. Щеше да накара някого от смаяния екип да я постави бързо в течение, преди да разпредели задачите. Което означаваше, че Хелън разполагаше с час, най-много с два, преди да бъде отстранена окончателно.

Беше взела папките по случая от оперативната зала и се бе затворила във влажната стая за разпити, която обикновено избягваха. Цяла нощ беше преравяла куповете документи в множеството папки, като се опитваше да открие съществените връзки сред безбройните детайли. Като тръгна назад от най-скорошното и безпорядъчно убийство, търсеше връзки и паралели, издирваше насоки какво е накарало Ейнджъл да убива и какво щеше да прави от тук нататък. Имаха ли тези мъже нещо общо със студентското общество? Бяха ли използвали фирми за ескорт, набиращи „по-качествени“ жени? По каква причина бе започнала да убива? Кой я бе разярил? Въпроси, въпроси, въпроси.

Когато слънцето изгря, Хелън не бе постигнала напредък и реши да се върне към основните въпроси. Коя беше Ейнджъл и какво бе отприщило поредицата от убийства? Коя беше искрата, подпалила пожара?

Тя отвори папката по случая с Алън Матюс и препрочете данните за кой ли път. Вече беше толкова изморена, че думите се сливаха пред очите й. Отпи глътка студено кафе и реши вместо това да разгледа пак снимките от местопрестъплението. Беше ги виждала безброй пъти, но още й се повдигаше от тях — подпухналият торс, разчекнат пред очите на всички.

Пред очите на всички. Изразът не излизаше от ума й, докато оглеждаше трупа на Алън Матюс. Внезапно погледът й застина върху торбата, която беше нахлузена грижливо на главата му преди смъртта. Хелън винаги я бе смятала за предпазна мярка на Ейнджъл — опит на начинаещата убийца да скрие самоличността си, в случай че нещо се обърка и жертвата успее да се измъкне. Но ако тя означаваше нещо друго? С другите не беше бързала — беше ги измъчвала, после ги бе разпорила с уверена ръка, наслаждавайки се. Самоделната торакотомия, както беше обърнал внимание Джим Грийвс, извършена върху Алън Матюс, беше по-яростна, по-брутална. Дали защото още е била начинаеща, имаше ли друга причина? Дали не е била нервна?

Хелън хвърли поглед на часовника. Вече беше осем и половина и времето й почти изтичаше. Но тя чувстваше, че е попаднала на нещо, сякаш парченцата от пъзела се опитваха да се подредят пред нея. Трябваше да продължава и да стиска палци да не я открият. Телефонът й завибрира, но тя не му обърна внимание. Нямаше време да се разсейва.

Торбата. Съсредоточи се върху торбата. Единствената разлика в начина на действие при първото убийство. Ейнджъл може да е искала да скрие самоличността си, в случай че жертвата избяга, или може да го е направила, защото… не е искала да гледа жертвата си в очите, когато го е осакатявала. Дали не се е страхувала от нея? Дали не се е бояла, че ще изгуби самообладание? Познавала ли го е?

Торбата нямаше за цел да го задуши и не беше използвана при следващите убийства, какво тогава правеше първата жертва уникална? Дали той не бе имал някаква власт над нея? Защо беше специален Алън Матюс? Той беше лицемерен, покварен сексуален перверзник, последовател на евангелистката религия със склонност да малтретира семейството си…

Някакъв смътен спомен. Нещо призоваваше Хелън да му обърне внимание. Тя изведнъж разбута папките, търсейки доклада за наблюдението на семейство Матюс, съставен от детектив Форчън и неговия екип. В него имаше множество банални детайли, записи по време, всеки от които можеше да се окаже полезен, но Хелън ги остави настрана и се зае със снимките от погребението. Тя самата беше присъствала, за бога — дали отговорът не бе стоял под носа й през цялото време?

Снимки на кортежа, потеглящ от къщата, на пристигащите опечалени, на семейството, тръгващо за църквата. Всички те будеха един и същ въпрос. Ето я Айлийн, подкрепяна от по-голямата си дъщеря Кери. Ето ги и близнаците, елегантни в тъмните си костюми. Но къде беше Ела? Приживе Алън Матюс се бе перчил като баща на четири деца, плодовит патриарх на сплотено, дисциплинирано и набожно семейство, но къде беше по-малката му дъщеря? Защо не присъстваше на погребението? И още по-същественият въпрос: защо семейството никога не я споменаваше — нито при полицейските разпити, нито във възпоменателните слова? Защо Ела беше заличена от семейството?

След като си зададе този въпрос, изникна още един. Сърцето. Всички останали сърца бяха доставени на работните места, но не и това на Алън Матюс. То пристигна в семейния дом. Това със сигурност имаше някакво значение?

Телефонът на Хелън отново започна да вибрира. Щеше да го изключи — очаквайки, че е вбесената Харууд — но разпозна номера и вдигна.

— Инспектор Грейс.

— Здрасти, шефке, аз съм — отговори детектив Сандерсън. — В учебния отдел на университета съм и преглеждам списъка на студентите, които са прекъснали тази година, търся най-вече студентки по медицина. Изскочи едно име.

— Ела Матюс?

— Ела Матюс — потвърди Сандерсън, изненадана от проницателността на началничката си. — Била е добра студентка първата година, после е излязла от релси. Закъснявала със задачите, идвала на лекции пияна или дрогирана, агресивно поведение към другите студенти. Нейната отговорничка подозирала, че може да се е захванала с проституция, защото семейството не й пращало пари. Пропаднала съвсем. Преди шест месеца изчезнала.

— Добра работа. Продължавай. Намери нейни приятели, наставници, някой, който може да ни даде повече информация къде е обичала да ходи, къде се е чувствала в безопасност, откъде е купувала наркотици, всичко. Тя е нашият заподозрян номер едно — не оставяй непреобърнат нито един камък.

Сандерсън затвори. Хелън знаеше, че няма право да дава заповеди, но най-после бяха попаднали на нещо, затова проклета да беше, ако оставеше Харууд да го провали. Събра папките и хукна от стаята.

Времето й изтичаше, но Хелън знаеше, че има някой, който може да разкрие истината. И сега тя отиваше да се види с нея.