Матю Арлидж
Смъртен грях (101)

101.

Тя не искаше да го погледне. Колкото и да я умоляваше, не искаше да го погледне. Очите й оставаха втренчени в прозореца, без да виждат нищо. Тони Бриджис заобиколи от другата страна на леглото, но щом доближи линията на погледа на Никола, тя го отмести на другата страна. Когато го направи, по бузите й потекоха сълзи.

Тони също плачеше. Беше започнал да хлипа още преди да довърши изповедта си. У него се надигна всеобхватно чувство на срам, което направи изповедта му накъсана и задъхана. Най-напред бе видял тревога в очите на Никола — вероятно притеснение, че някой член на семейството бе умрял или е загубил работата си — но погледът й постепенно стана студен, а очите й се присвиха, когато същността на неговото престъпление се изясни. Така те си стояха в малката стая, по-далечни, отколкото са били някога през целия си съпружески живот.

Какво можеше да й каже той? Как можеше да оправи нещата? Беше потърсил в обятията на друга жена нещо, което неговата съпруга нямаше да може да му даде никога.

— Знам, че сигурно ме мразиш. И ако искаш да се махна, няма да се противопоставя. Но аз искам да остана тук. Подадох оставка от полицията, за да мога да започна да поправям вредите, които причиних, да променя живота си, да бъда съпругът, когото заслужаваш.

Никола гледаше упорито към отворената врата.

— Искам да бъдем каквито бяхме преди. В началото, когато не можехме да прекараме дори една нощ разделени, когато живеехме хванати за ръце. Аз… аз допуснах голяма грешка и макар че няма как да я поправя… бих искал това да стане ново начало за мен. За нас.

Тони сведе глава, отново ужасен от възможността Никола да сложи край на брака им и да го изхвърли на улицата. Защо беше постъпил толкова глупаво? Толкова егоистично?

Никола още отказваше да реагира. Когато разговаряха, тя обикновено мигаше веднъж за „да“ и два пъти за „не“, но сега клепачите й упорито оставаха неподвижни. Страните й бяха мокри и Тони посегна да ги изтрие с кърпичка. Никола затвори очи и остана така, отказвайки да го погледне, докато той бършеше бузите й.

— Може би никога няма да ме приемеш обратно, но аз искам да опитам. Наистина искам да опитам. Няма да те принуждавам, а ако искаш да доведа майка ти, да й разкажа какво се случи, ще го направя. Но ако искаш мен, тогава ме остави да се опитам да направя нещата по-добри. Никакви болногледачки повече, никакви чужди хора. Само ти, аз… и Чарлз Дикенс.

Той заобиколи до горния край на леглото и за първи път днес тя не отклони поглед.

— Ти реши, моя любов. Аз съм в ръцете ти. Ще ми позволиш ли да се опитам?

Тишината в стаята беше смазваща — Тони чуваше само туптенето на собственото си сърце. Струваше му се, че то вече ще се пръсне, но тогава клепачите на Никола най-после помръднаха.

Мигнаха веднъж и останаха спуснати.