Никълъс Спаркс
Спасителят (20)

Деветнайсета глава

Джуди четеше роман в дневната, когато двамата се върнаха. Каза им, че Кайл дори не е помръднал, докато ги е нямало.

— Добре ли прекарахте? — попита ги, забелязала поаленялото лице на Денис.

— Да — отговори й тя. — Благодаря, че се погрижи за Кайл.

— За мен беше удоволствие — отвърна искрено Джуди и преметна през рамо чантата си, готова да си върви.

Денис отиде да нагледа Кайл, а Тейлър изпрати майка си до колата. Беше мълчалив и Джуди се надяваше да е запленен от Денис толкова, колкото тя от него.

* * *

Когато Денис излезе от стаята на Кайл, Тейлър беше в дневната, клекнал до малката хладилна чанта, която бе извадил от багажника на пикапа. Вглъбен в заниманието си, не я чу да затваря вратата. Тя проследи как сваля капака на чантата и изважда две тесни кристални чаши. Те се чукнаха и иззвънтяха, когато отърси капките вода от тях. Остави ги на масичката до дивана и пак бръкна в чантата. Извади бутилка шампанско, отлепи фолиото от гърлото, развъртя телта, придържаща корковата тапа, и сръчно отвори бутилката. Сложи я на масата до чашите. После измъкна от чантата чиния с ягоди, спретнато увита в целофан. Махна обвивката, подреди масата и избута хладилната чанта в ъгъла. Отдръпна се назад да провери дали всичко е както се полага, и изглежда, остана доволен. Изтри влажните си длани в панталоните и погледна към коридора. Видя Денис и застина с неловко изражение. После се усмихна смутено.

— Реших, че ще е приятна изненада — каза той.

Денис погледна към масата, после пак към Тейлър, осъзнала, че е затаила дъх.

— Приятна е — кимна тя.

— Не знаех какво предпочиташ — вино или шампанско. Рискувах.

Очите му не се откъсваха от нея.

— Рискът си струва — прошепна тя. — Не съм пила шампанско от години.

Той взе бутилката.

— Да ти налея ли?

— Да, моля.

Тейлър напълни чашите и Денис пристъпи малко несигурно към масата. Той й подаде безмълвно едната чаша. Тя продължаваше да се взира в него удивена колко внимателно е обмислил всичко.

— Почакай — каза му внезапно, разбрала какво липсва.

Остави чашата и изтича в кухнята. Тейлър я чу да рови из чекмедже, после я видя да се връща с две малки свещи и кутийка кибрит. Подреди ги върху масата до шампанското и ягодите и ги запали. Щом изключи лампата, стаята се преобрази; по стената затанцуваха сенки и в меката светлина Денис му се стори по-красива от всякога. Тя вдигна чашата.

— За теб — изрече той и чукна лекичко чашата си в нейната.

Денис отпи глътка. Носът й изтръпна от мехурчетата, ала вкусът беше прекрасен.

Той я подкани да седнат и двамата се отпуснаха на дивана близо един до друг; тя повдигна коляно и го облегна върху бедрото му. През прозореца блещукаше изгрялата луна, обагрила дантелените облаци в сребриста белота. Тейлър отпи от шампанското, вгледан в Денис.

— За какво мислиш? — попита тя.

Той извърна глава за миг, после пак погледна към нея.

— Мислех какво ли щеше да бъде, ако произшествието през онази нощ не се беше случило.

— Щях да имам кола — заяви Денис.

Тейлър се засмя, но след момент продължи със сериозно изражение:

— Но дали щях да съм тук сега?

Денис сви рамене.

— Не знам. Иска ми се да мисля, че щеше да бъдеш. Мама вярваше, че хората са отредени един за друг. Това е романтична младежка идея, разбира се, но дълбоко в себе си я споделям.

Тейлър кимна.

— И мама казваше същото. Вероятно и заради това не се омъжи повторно. Знаеше, че никой не може да замени татко. След смъртта му, струва ми се, дори не е помисляла да излезе с друг мъж.

— Наистина ли?

— На мен поне ми изглеждаше така.

— Сигурна съм, че грешиш. Всеки човек има нужда от спътник.

Щом изрече думите, тя осъзна, че говори колкото за Джуди, толкова и за себе си. Тейлър обаче явно не забеляза. Той се усмихна.

— Познавам я по-добре от теб.

— Може би. Не забравяй обаче, че мама преживя същото като твоята майка. Скърбеше за татко, но знам, че имаше нужда някой да я обича.

— Ходеше ли на срещи?

Денис кимна и отпи от шампанското. По лицето й пробягаха сенки.

— След около две години започна да излиза с мъже. Имаше сериозни връзки и понякога си мислех, че скоро ще имам втори баща. Ала не се получи.

— Ти сърдеше ли се? Че излиза с мъже, имам предвид?

— Не, никак. Исках мама да е щастлива.

Тейлър повдигна вежди и пресуши чашата си.

— Не знам дали аз бих реагирал толкова зряло.

— Може би не. Но майка ти е още млада. Не е късно това да се случи.

Тейлър свали чашата в скута си, осъзнал, че никога не е обмислял подобна възможност.

— А ти? Представяше ли си, че на тези години вече ще си омъжена?

— Разбира се — отвърна сухо Денис. — Всичко бях обмислила. Дипломирам се на двайсет и две, омъжвам се на двайсет и пет, раждам първото си дете на трийсет. Страхотен план, само дето нищо не се разви според предвижданията.

— Изглежда си разочарована.

— Бях — призна тя. — Дълго време. Всъщност мама си беше изградила представа как ще живея и не пропускаше случай да ми я припомни. Намеренията й бяха добри, разбира се, сигурна съм. Искаше да се поуча от грешките й, а и аз не възразявах. Когато почина обаче… Не знам. За известно време сякаш забравих всичко, на което ме беше учила.

Денис замълча замислено.

— Защото забременя ли? — попита тихо Тейлър.

Денис поклати глава.

— Не, не защото забременях, макар че и това е част от картината. По-скоро след смъртта й почувствах, че вече няма непрекъснато да наднича зад рамото ми и да претегля всичко в живота ми. Така си беше, естествено, и аз се възползвах от това. Едва по-късно осъзнах, че съветите й не са били предназначени да ме възпират, а да ми помогнат да осъществя мечтите си.

— Всички допускаме грешки, Денис…

Тя вдигна ръка да го прекъсне.

— Не говоря така от самосъжаление. Както казах, вече не съм разочарована. Спомня ли си мама сега, знам, че би се гордяла с решенията, които вземах през последните пет години. — Тя си пое дълбоко дъх. — Мисля също, че щеше да те хареса.

— Защото съм мил с Кайл?

— Не. Щеше да те хареса, защото от пет години не съм била толкова щастлива, колкото през последните две седмици с теб.

Тейлър се взря в нея, занемял от чувствата зад думите й. Тя беше толкова откровена, толкова уязвима, толкова невероятно красива…

Озарена от пламъка на свещите, Денис срещна погледа му; проницателните й очи излъчваха тайнствено обещание и в този момент Тейлър Макейдън се влюби в Денис Холтън.

Дългите години, през които се бе питал какво значи това, дългите години самота го бяха довели до тук и сега. Той улови ръката й, усети меката й кожа и сърцето му преля от нежност.

Когато докосна лицето й, Денис затвори очи, пожелавайки си да запази този спомен завинаги. Разбра интуитивно смисъла на неговия досег, на неизречените му думи. Не защото го беше опознала толкова добре. Разбра, защото тя се бе влюбила в него в същия миг.

* * *

Късно през нощта в спалнята се лееше лунна светлина. Тейлър бе отпуснат по гръб на леглото, Денис бе облегнала глава върху гърдите му. Беше пуснала радиото и тихи джазови трели се примесваха с шепота им.

Денис вдигна глава и обходи с удивени очи голата красота на тялото му, виждайки едновременно мъжа, когото обича, и спомена за младото момче, което не познава. Със смутна наслада си представи телата им, сплетени страстно, и как бе заровила лице в шията му, за да заглуши вика, напрял в гърлото й.

Тейлър забеляза, че го гледа, пресегна се и прокара пръсти по бузата й с меланхолична усмивка и неразгадаеми очи в сивкавата светлина. Тя притисна лице в пръстите му и той разтвори длан да го обвие. Полежаха в тишината, докато светещите цифри на радиочасовника примигваха с ритмично постоянство. После Тейлър се изправи, обу си панталоните и отиде да донесе две чаши вода от кухнята. Върна се и впери очи в Денис, излетната под усукания чаршаф. Отпи глътка и остави чашите върху нощната масичка. Целуна я между гърдите и тя усети хладния му език върху кожата си.

— Прелестна си — прошепна той.

Тя обви врата му и прокара длан по гърба му, усещайки с всяка фибра на тялото си пълнотата на нощта и безмълвната осезаемост на страстта им.

— Не съм, но ти благодаря. За всичко.

Тейлър седна върху леглото и се облегна на таблата. Денис се надигна и той я прегърна през рамо, придърпвайки я към себе си.

Отпуснати така, двамата най-сетне заспаха.