Никълъс Спаркс
Спасителят (24)

Двайсет и трета глава

Малко преди полунощ Тейлър се върна вкъщи; лампичката на телефонния секретар просветваше. Откакто бе напуснал бара, той се опитваше да проясни мислите си. Беше седнал на моста, откъдето бе полетял в реката няколко месеца по-рано. През онази нощ, осъзна той, за пръв път бе изпитал нужда да види Денис. Струваше му се преди цяла вечност.

Предположил, че Мич му е оставил съобщение, Тейлър приближи до телефона разкаян, задето се е нахвърлил върху приятеля си, и натисна бутона. За негова изненада не беше Мич.

Чу гласа на Джо от пожарната, който явно запазваше спокойствие с цената на извънредни усилия:

Пламнал е склад в покрайнините на града. Складът на Арвил Андерсън. Голям пожар. Извикахме всички от Едънтън, поискахме още камиони и подкрепления от съседните области. Застрашен е животът на няколко души. Ако получиш съобщението навреме, ела да помогнеш…

Съобщението беше оставено преди двайсет и четири минути.

Тейлър не го доизслуша. Затръшна слушалката и се втурна към пикапа, ругаейки се, че е изключил мобилния си телефон на излизане от бара. Хендерсън продаваше бои; беше един от най-едрите търговци в района. Денонощно товареха камиони; в склада винаги имаше поне дузина работници.

Щеше да стигне дотам за десетина минути.

Всички други сигурно вече бяха на мястото; той щеше да закъснее с половин час. Тези трийсет минути може би бяха разликата между живота и смъртта за хората, приклещени вътре.

Някои се бореха за живота си, докато той се самосъжаляваше.

От гумите му се разхвърча чакъл, когато свърна по алеята и излезе с пълна газ на шосето. Пикапът вземаше с ръмжене завоите, направляван от Тейлър по най-кратките пътища. Изминаваше правите отсечки с почти 150 километра в час. Инструментите отзад дрънчаха; на поредния завой нещо тежко се хлъзна с глух тропот.

Минутите течаха; дълги минути, безкрайни минути. Видя оранжеви отблясъци по небето — дяволски цвят в мрака. Тейлър стовари длан върху волана, осъзнал колко силен е пожарът. През боботенето на двигателя дочу далечен вой на сирени.

Натисна рязко спирачките и гумите поднесоха на завоя към склада на Хендерсън. Въздухът тежеше от лепкав черен пушек, нажежен от петрола в боята. Нямаше вятър и димната пелена провисваше край него; виждаше пламъците, издигащи се над сградата. Тейлър взе последния завой и спря със свистящи гуми.

Огънят гореше свирепо. Цареше хаос.

Бяха пристигнали три пожарни коли. Маркучите бяха завинтени към крановете и обливаха с вода едната страна на склада; другата изглеждаше непокътната, но докога? Две линейки с включени лампи… неколцина мъже се суетяха около петима души, легнали на земята… двамина излизаха от постройката, подкрепяни от хора, които се олюляваха като тях.

Докато оглеждаше адската сцена, Тейлър забеляза колата на Мич, паркирана встрани. Беше невъзможно обаче да го открие сред хаоса от хора и автомобили.

Тейлър скочи от пикапа и се втурна към Джо, който раздаваше заповеди на висок глас в напразен опит да овладее положението. Пристигна четвърта пожарна, този път от Елизабет; от нея изскочиха шестима — петима заразвиваха маркуча, един хукна към водния кран.

Джо се обърна и видя Тейлър да тича към него. Лицето на началника на пожарната бе покрито с черни сажди; той посочи към стълбата и изкрещя:

— Обличай се!

Тейлър се изкачи горе, взе предпазното облекло и си събу обувките. След две минути, напълно екипиран, се спусна отново при Джо.

В същия момент серия от експлозии разтърси нощта — десетина една след друга. Червен облак се надигна като гъба от централния корпус на сградата и пушекът се изви, сякаш е избухнала бомба. Хората, застанали най-близо до склада, се строполиха на земята; пламнали парчета от покрива и стените се устремиха с гибелна сила към тях.

Тейлър се сниши и закри глава с длани.

Пламъците вече обхващаха цялата сграда, разяждайки я отвътре. Проехтяха нови експлозии и изстреляха отломки във всички посоки. Пожарникарите се разбягаха назад, отблъснати от зноя. От ада изскочиха двама мъже с пламнали крайници; насочиха маркучите към тях и те паднаха, гърчейки се, на земята.

Тейлър се изправи и хукна към огъня и към мъжете на земята. Пробяга с бясна скорост седемдесет метра през мястото, внезапно заприличало на военна зона. Взривовете не секваха; контейнерите с боя избухваха един след друг вътре; пожарът се вихреше лудешки и бълваше задушлив пушек. Външна стена рухна ненадейно навън и едва не погреба мъжете.

Присвил парещите си, просълзени очи, Тейлър най-сетне стигна до тях. И двамата бяха в безсъзнание; пламъците протягаха езици към телата им. Тейлър сграбчи и двамата за котките и ги повлече назад, далеч от огнената стихия. Горещината бе прогорила екипировката им; овъглената тъкан тлееше върху телата им. На помощ на Тейлър се притече друг пожарникар — непознат мъж — и пое единия от пострадалите. С удвоена скорост двамата задърпаха ранените към линейките, където на бегом ги посрещна медик.

Сега само едното крило на склада оставаше незасегнато — не за дълго обаче, съдейки по дима, виещ се през малките правоъгълни прозорци с взривени стъкла.

Джо даваше трескаво знак на всички да отстъпят назад, да се отдалечат на безопасно разстояние. Никой не го чуваше сред грохота на огъня.

Медикът веднага коленичи до ранените мъже. Лицата им бяха обжарени, дрехите им пушеха — подхранените от петрола пламъци бяха надвили огнеупорните екипи. Медикът извади остри ножици от куфарчето си, започна да реже униформата на единия пожарникар и да я отлепя от кожата му. Появи се друг и се зае с втория пострадал.

Дошли в съзнание, и двамата стенеха от болка. Докато режеха екипите им, Тейлър помагаше да ги отделят от кожата им. Първо единия крачол, сетне другия; после ръкавите, накрая предницата. Изправиха ги да седнат и изхлузиха от гърбовете им останките от защитните костюми. Единият мъж беше с джинси и две блузи отдолу; беше по-леко обгорял, с изключение на ръцете. Вторият обаче беше само по тениска — наложи се да срежат и нея, за да я отлепят от кожата. Гърбът му беше покрит с мехури.

Тейлър вдигна глава и видя Джо да размахва отново ръце; трима мъже го бяха заобиколили, още трима тичаха към него. Тейлър погледна към сградата и разбра, че нещо ужасно се е объркало.

Изправи се и хукна към Джо, усещайки как гърлото му се пълни с горчилка. От няколко крачки чу вцепеняващите думи:

— Вътре са! Двама! Ето там!

Тейлър примигна и споменът се надигна от пепелищата.

Момче, деветгодишно, вика от прозореца на тавана…

Тейлър застина вледенен. Погледна към пламналите останки от склада; после, като насън, тръгна към единствената устояла част на сградата, където се намираха офисите. Затича по-бързо и мина край мъжете, стиснали маркучите, без да обръща внимание на предупредителните им викове.

Огънят, погълнал почти изцяло постройката, се бе разпространил към дърветата наоколо. Право напред имаше входна врата, разбита от пожарникарите, и през пролуката бълваше пушек.

Тейлър стигна до вратата, преди Джо да го забележи и да се разкрещи в опит да го спре.

Ревът на пожара заглуши думите му; Тейлър се втурна вътре като снаряд, закрил лице с длан, облечена в ръкавица. Хукна наляво почти на сляпо, надявайки се да не се блъсне в нещо. С пламнали очи вдиша пареща глътка въздух и я задържа. Огънят бушуваше навсякъде; прекършваха се греди и падаха с трясък, въздухът се бе превърнал в отрова.

Знаеше, че може да задържи дъх около минута, не повече.

Продължи на бегом към лявото крило; огнените езици бяха единствените светли петна сред непрогледния пушек. Всичко гореше с пъклено ожесточение. Стените, таванът… над него с трясък се пречупи греда. Тейлър отскочи инстинктивно настрани и парче от тавана се сгромоляса до него.

Останал без дъх, той влетя в южния край на склада — единствената оцеляла част от сградата. Усещаше как тялото му отслабва; дробовете му сякаш се сгъваха при всяка крачка. Вляво зърна непокътнат прозорец; спусна се към него. Извади чук от колана си и със светкавично движение строши стъклото; подаде глава навън и вдиша.

Като живо същество пожарът долови притока на кислород и след секунди стаята експлодира зад гърба му с подхранено ожесточение.

Палещата горещина на новите пламъци го изтика от прозореца и го тласна отново на юг.

След внезапно придошлия талаз огънят се оттегли за миг. Няколкото секунди обаче бяха достатъчни на Тейлър да се опомни и да зърне мъжка фигура, просната на пода. По очертанията на екипировката позна, че е пожарникар.

Тейлър залитна към него, отбягвайки на косъм поредната рухнала греда. Хванат в капан в последната оцеляла ниша на склада, той видя стената от пламъци да пълзи към тях.

Отново останал почти без дъх, Тейлър се наведе, сграбчи мъжа за китките и го метна на гръб. Обърна се към най-близкия прозорец.

Воден единствено от инстинкта, зашеметен и затворил очи, за да ги предпази от пушека и горещината, той се заолюлява към прозореца. Стигна до него и с бързо движение прехвърли мъжа през перваза. Замъгленото зрение обаче му попречи да види как пожарникарите се втурват към тялото, скупчено на земята.

Тейлър се уповаваше само на надеждата.

Пое си два пъти дъх и се закашля неудържимо. Вдиша пресекливо още веднъж, обърна се и тръгна отново навътре.

* * *

Всичко беше ревящ ад от пламъци с парливи езици и задушлив пушек.

Тейлър си проправяше път през стената от зной и дим, насочван сякаш от невидима ръка.

Вътре имаше още един човек.

Момче, деветгодишно, вика от тавана, че се страхува да скочи…

Тейлър затвори едното си око, присвиващо се конвулсивно от болка. Отпред стената на офиса се срути като кула от карти. Покривът хлътна; пламъците усетиха слабото място и се устремиха към зейналия процеп.

Вътре имаше още един човек.

Тейлър имаше чувството, че умира, разлага се отвътре. Дробовете му крещяха да поеме дъх от изгарящия отровен въздух. Замаян, той надмогваше инстинкта.

Пушекът го обви като змийски обръч и Тейлър падна на колене; и другото му око се загърчи. Пламъците го заобикаляха от три страни, но той продължи напред към единственото място, където можеше да има оцелял.

Пълзеше сред изпепеляващата горещина, пращяща като нажежена наковалня.

Тогава Тейлър разбра, че ще умре.

В полусвяст той продължи да пълзи.

Причерняваше му, усещаше как светът се отдръпва.

Вдишай! — крещеше тялото му.

Пълзейки сантиметър по сантиметър, той се молеше машинално. Пред него пламтеше безкрайна стена от гърчещ се зной.

Тогава се натъкна на тялото.

В плътно заобикалящия го пушек не различаваше кой е. Краката на мъжа обаче бяха затрупани под рухнала стена. Зашеметен, Тейлър заопипва тялото като слепец, осланяйки се само на последните искрици съзнание.

Мъжът лежеше по корем, разперил ръце. Каската му беше закопчана здраво на главата. Две педи отломки покриваха краката му от бедрата надолу.

Тейлър се примъкна до главата на мъжа, хвана ръцете му и дръпна. Тялото не помръдна.

Със сетни сили Тейлър се изправи и започна да разчиства отломките. Пласт след пласт разломени дъски и хоросан. Дробовете му всеки момент щяха да се пръснат.

Пламъците вече ближеха тялото.

Част по част той разчисти отломките; за щастие не бяха прекалено тежки. Усилието обаче го изчерпа почти до краен предел. Тейлър стисна пак ръцете на мъжа и дръпна; този път тялото се помести. Той дръпна отново, влагайки цялата си тежест; беше останал съвсем без дъх, движеше го единствено инерцията на инстинкта.

Тейлър издиша и вдиша дълбоко, подведен от нуждата на тялото. Главата му се замая, задави го кашлица. Той пусна мъжа и се изправи, вече обзет от чиста паника в лишеното от кислород помещение. Цялото му обучение, всяка разумна мисъл се претопи в прилива на необуздания инстинкт за оцеляване.

Той се заолюлява назад; краката му го носеха по своя воля. След няколко метра обаче спря, сякаш се събуди от унес. Обърна се и пристъпи към тялото. Тогава светът внезапно избухна в пламъци. Тейлър залитна и едва не падна.

Огънят го погълна, подпалвайки защитната му екипировка. Той се спусна към прозореца и се хвърли сляпо през отвора. Последното му усещане бе как тялото му се удря в земята с глухо тупване и върху устните му замира отчаян писък.