Никълъс Спаркс
Спасителят (21)

Двайсета глава

Когато се събуди на другата сутрин, Денис беше сама. Завивката на Тейлър беше отметната, дрехите му ги нямаше. Тя погледна часовника и видя, че е малко след седем. Объркана, стана, облече къс копринен халат и обиколи бързо къщата. Накрая погледна през прозореца.

Пикапът на Тейлър го нямаше.

Сбърчила чело, Денис се върна в спалнята да погледне нощното шкафче — нямаше бележка. В кухнята — също.

Чул я да трополи из къщата, Кайл излезе сънен от стаята си. Тя обмисляше положението, седнала на дивана в дневната.

— Здуауей, мамо — промърмори той с полуотворени очи.

Точно когато му отговори, чу пикапа на Тейлър да приближава по алеята. След минута, понесъл пазарски плик, Тейлър открехна полека входната врата, сякаш се бои да не събуди заспалата къща. Видя ги и прошепна:

— О, здрасти. Мислех, че не сте станали.

— Здуауей, Тейър — извика Кайл, видимо разсънен.

Денис се уви по-плътно в халата.

— Къде беше?

— Ходих до магазина.

— Толкова рано?

Тейлър затвори вратата и прекоси дневната.

— Защо шепнеш?

— Не знам. — Той се засмя и заговори с нормален глас: — Извинявай, че излязох, но стомахът ми къркореше.

Денис го погледна въпросително.

— Реших, след като бездруго съм се събудил, да ви приготвя истинска закуска. Яйца, бекон, палачинки и тям подобни — дообясни Тейлър.

Денис се усмихна.

— Не ти ли харесват моите „Чириос“?

— Харесват ми. Но днес е по-специален ден.

— Защо?

Тейлър погледна към Кайл, който се занимаваше с играчките си в ъгъла. Предишната нощ Джуди ги беше подредила спретнато и той се бе заел да поправи стореното. Уверил се, че вниманието му е ангажирано, Тейлър повдигна вежди.

— Имате ли нещо под халата, госпожице Холтън? — прошепна с нескрито желание в гласа.

— Искаш ли да разбереш? — подсмихна се тя.

Тейлър остави плика с покупките на масичката и я прегърна; ръцете му се плъзнаха надолу по гърба й, после още по-ниско. По лицето й се изписа смущение и тя стрелна с очи Кайл.

— Мисля, че разбрах — прошушна заговорнически Тейлър.

— Спри — каза тя сериозно, макар и с неохота. — Кайл е в стаята.

Тейлър кимна и се отдръпна, намигвайки й. Кайл не беше откъснал поглед от играчките.

— Е, днес е специален ден по очевидни причини — заключи с небрежен тон Тейлър и взе плика. — Освен това, след като ви приготвя гурме закуската, ще ви заведа на брега.

— Но аз трябва да работя с Кайл, а после съм на работа.

Тейлър спря пред прага на кухнята и прошепна затворнически:

— Знам. Аз трябваше да ходя у Мич. Щях да му помагам да ремонтира покрива. Но ще се чупя, ако дойдеш с мен.

* * *

— Но аз се договорих преди обед да не ходя на работа в магазина — възрази шумно Мич. — И съм извадил всичко от гаража!

По джинси и овехтяла блуза, той се оглеждаше за пикапа на Тейлър, когато телефонът иззвъня.

— Е, ще го прибереш обратно — каза му сговорчиво Тейлър. — Няма да успея да дойда.

Докато говореше, Тейлър обърна бекона с вилица в нажежения тиган и във въздуха се разнесе апетитна миризма. Денис стоеше наблизо, все още по халат, и пълнеше кафеварката. Тейлър я погледна и му се прииска Кайл да изчезне за час-два. Не успяваше да се съсредоточи върху разговора.

— Ами ако завали?

— Каза ми, че покривът не е протекъл. Затова го отлагаше.

— Четири или шест чаши? — попита Денис.

Тейлър отлепи брадичка от слушалката и отговори:

— Осем. Обичам кафе.

— С кого говориш? — поинтересува се Мич, внезапно разбрал всичко. — Хей… С Денис ли си?

Тейлър я погледна с възхита.

— Да… Не че е твоя работа.

— Значи си бил при нея през нощта?

— Що за въпрос?

Денис се усмихна, досетила се какво пита Мич.

— Ти, потаен развратник…

— Та за покрива… — проточи на висок глас Тейлър, за да върне темата в предишното й русло.

— О, не се безпокой — каза Мич с ненадейна отстъпчивост. — Пожелавам ти приятно прекарване. Крайно време беше да си намериш…

— Чао, Мич — отряза го Тейлър.

Поклати глава и прекъсна връзката, без да го доизслуша.

Денис извади яйцата от плика.

— На очи? — попита тя.

Тейлър се ухили.

— Разбира се. Изпивам те с очи, красавице.

Тя присви устни.

— Наистина си глупчо.

* * *

След два часа седяха на брега край Нагс Хед и Тейлър мажеше гърба на Денис със слънцезащитен крем. С пластмасова лопатка Кайл изгребваше пясък от едно място и го трупаше на друго. Тейлър и Денис нямаха представа какво си е наумил, но на него явно му харесваше.

Денис усещаше как дланите на Тейлър втриват нежно лосиона в кожата й и събуждат спомени за предишната нощ.

— Може ли да ти задам въпрос? — попита тя.

— Разбира се.

— Снощи… след… хм…

Тя замълча.

— След хоризонталното танго ли? — помогна й Тейлър.

Денис го сръга в ребрата.

— Не е нужно да се изразяваш толкова романтично — каза тя и той се засмя.

Денис поклати глава, ала не успя да скрие усмивката си.

— Както и да е — продължи тя. — После ти притихна някак… все едно си тъжен или нещо такова.

Тейлър кимна и впери очи в хоризонта. Денис зачака да каже нещо, но той мълчеше. Тя погледа вълните, разбиващи се в брега, и събра смелост.

— Съжаляваш ли?

— Не — отвърна тихо той и дланите му пак погалиха кожата й. — Нищо подобно.

— Тогава какво има?

— Помниш ли времето около Коледа? Когато си била дете? И как очакването понякога е по-вълнуващо, отколкото отварянето на подаръците?

— Да.

— Нещо такова изпитвах. Представях си какво ли ще бъде, копнеех за това…

Той замълча, търсейки думи да опише чувствата си.

— Значи очакването се е оказало по-вълнуващо от преживяването? — попита тя.

— Не — възрази бързо Тейлър. — Не си ме разбрала. Точно обратното. Снощи беше прекрасно… ти беше прекрасна. Всичко беше съвършено… Просто съм тъжен, предполагам, че вече няма да има първи път с теб…

Той пак замлъкна. Денис, замислена над думите му и забелязала внезапно помръкналия му поглед, реши да не задълбочава темата. Облегна се на него и се наслади на успокоителната топлина на ръцете му, които я обгръщаха. Седяха дълго така, отнесени в мисли.

По-късно, когато следобед слънцето се запуска по небето, събраха всичко, готови да потеглят към дома. Тейлър носеше одеялото, хавлиите и кошницата за пикник. Кайл вървеше пред тях, целият в пясък, и размахваше кофата и лопатата си, газейки по дюните. Покрай пътеката се ширеше море от удивително ярки оранжево-жълти цветя. Денис се наведе, откъсна едно и го помириса.

— Тук ги наричаме камбанки на Джо Бел — обясни Тейлър; тя му подаде цветето и той размаха показалец с престорен укор.

— Забранено е да се берат цветята по дюните. Пазят ни от ураганите.

— Ще ме издадеш ли?

Тейлър поклати глава.

— Не, но ще те накарам да чуеш легендата как са получили името си.

Тя отметна косата, спуснала се пред очите й.

— Някаква история като за дървото с рома ли е?

— Нещо такова. По-романтична е обаче.

Денис пристъпи по-близо до него.

— Разкажи ми за цветето.

Той завъртя стръкчето с пръсти и листенцата сякаш преляха едно в друго.

— Цветето носи името на Джо Бел, който живял на този полуостров много отдавна. Жената, в която бил влюбен, се омъжила за другиго. С разбито сърце, Джо напуснал родното си място и се оттеглил край океана, където смятал да води отшелнически живот. През първата сутрин обаче видял жена да се разхожда по пясъците край новия му дом. Изглеждала тъжна и самотна. Всеки ден по едно и също време той я виждал и след време се решил да я заговори. Ала тя се извърнала и побягнала. Помислил, че я е уплашил и няма да се върне никога. На следващата сутрин обаче тя пак дошла край брега. Този път не избягала от него и Джо веднага бил запленен от хубостта й. Говорили цял ден, срещнали се и на следващия и не след дълго се влюбили. Точно когато се влюбил, няколко цветя поникнали зад къщата му; цветя, невиждани никога в тази околност. Любовта му растяла, а с нея избуявали и цветята. В края на лятото станали красив океан от багри. Сред тях Джо коленичил и поискал ръката й. Тя се съгласила, Джо набрал китка цветя и протегнал ръка да й я поднесе. Тя обаче се отдръпнала и отказала да ги вземе. По-късно, когато настъпил сватбеният ден, му обяснила причината: „Това цвете е жив символ на любовта ни. Загинат ли цветята, ще повехне и нашата любов“. Думите й ужасили Джо — с все сърце той усетил каква дълбока истина се крие в тях. Затова започнал да сади камбанки по брега, където двамата се срещнали за пръв път. Накрая те покрили дюните като свидетелство за безграничната обич, която Джо изпитвал към съпругата си.

Тейлър замълча, приведе се, откъсна още няколко стръка и ги подаде на Денис.

— Историята ми харесва — каза тя.

— И на мен.

— Но ти също наруши закона, нали?

— Разбира се. Сега ще има нещо, което да ни свързва.

— Доверие може би?

— И това — кимна той и я целуна по бузата.

* * *

Същата вечер Тейлър закара Денис на работа, но Кайл не остана с нея. Тейлър й беше предложил двамата да я чакат в къщата й.

— Ще се забавляваме. Ще поиграем на топка, ще гледаме филм и ще хапнем пуканки.

След доста възражения и колебания Денис най-сетне се съгласи и Тейлър я остави в закусвалнята точно преди седем. Когато потеглиха отново с пикапа, Тейлър намигна на Кайл.

— Е, малък мъж. Първа спирка в моята къща. Щом ще гледаме филм, трябва ни видео.

— Той кауа — отговори възторжено Кайл и Тейлър се засмя, вече свикнал с начина му на общуване.

— После ще спрем на още едно място — обясни той.

Кайл просто кимна, явно облекчен, че няма да остава в закусвалнята. Тейлър се обади по мобилния телефон с надеждата човекът в другия край на линията да се съгласи да му направи услуга.

* * *

В полунощ Тейлър пренесе Кайл в колата и потегли да вземе Денис. Кайл се поразмърда, когато майка му влезе в пикапа, после се сгуши в скута й както обикновено. След петнайсет минути всички бяха в леглата; Кайл — в стаята си, Денис и Тейлър — в нейната спалня.

— Мислех си какво ми каза по-рано — подхвърли Денис, събличайки жълтата работна рокля.

Тейлър проследи с поглед как дрехата се свлича на пода. Трудно му беше да се съсредоточи.

— Какво казах?

— Че си тъжен, защото повече няма да има първи път.

— И?

По сутиен и гащички, тя пристъпи към него.

— Ами… мислех си, че ако този път е още по-хубаво от снощи, предвкусването може да се съживи.

Тя го обви нежно с ръце и Тейлър я прегърна пламенно.

— Дали ще се получи?

— Нямам представа — каза Денис и започна да разкопчава ризата му. — Но непременно искам да разбера.

* * *

Както предишния ден, Тейлър се измъкна от спалнята преди зазоряване, но този път легна на дивана. За да не ги види Кайл да спят заедно, задрямваше и се пробуждаше още два часа, докато Денис и Кайл излязоха от стаите си. Наближаваше осем — Кайл отдавна не беше се успивал до толкова късно.

Денис огледа дневната и веднага разбра причината. По всичко личеше, че не са си легнали навреме. Телевизорът беше разместен под необичаен ъгъл, на пода до него имаше видеоуредба с преплетени кабели. Върху холната масичка стояха две полупразни чаши и три кутийки спрайт. Натрошени пуканки се валяха по пода и дивана; опаковка от бонбони „Скитълс“ стърчеше между възглавниците на фотьойла. Върху телевизора лежаха две видеокасети — „Спасители“ и „Цар лъв“ — с отворени калъфи.

Денис сложи ръце на кръста и сви устни.

— Снощи не забелязах неразборията. Изглежда сте се забавлявали на воля.

Тейлър седна и разтри очи.

— Беше ни приятно.

— Не се съмнявам — изсумтя тя.

— А видя ли какво друго направихме?

— Освен поръсените навсякъде пуканки ли?

Той се засмя.

— Хайде. Ела да ти покажа. После ще разчистя тук.

Тейлър стана от дивана и протегна ръце над главата си.

— Ти също, Кайл. Ела да покажем на мама какво направихме снощи.

За изненада на Денис, Кайл явно разбра какво му казва Тейлър и послушно тръгна след него към задната врата. Слязоха от верандата и Тейлър махна с ръка към градината от двете страни на стълбата.

Денис видя какво й сочи и занемя.

Край цялата задна страна на къщата бяха посадени камбанки на Джо Бел.

— Ти ли го направи? — попита тя.

— Заедно с Кайл — отвърна Тейлър с нотка на гордост в гласа, че наистина е успял да я зарадва.

* * *

— Усещането е чудесно — прошепна тя.

Минаваше полунощ, дълго след като смяната на Денис в „Ейтс“ беше приключила. През изминалата седмица тя и Тейлър се виждаха всеки ден. На четвърти юли той ги повози с ремонтираната си стара моторница; по-късно, за удоволствие на Кайл, сами си устроиха заря. Бяха на пикник край реката; събираха миди по плажа. За Денис това бяха блажени мигове, за каквито дори не си беше позволявала да мечтае, по-сладостни от сън.

Тази нощ тя се беше отпуснала гола в леглото; ръцете на Тейлър бяха напоени с благовонно масло. Досегът на дланите му, плъзгащи се по тялото й, бе неустоимо изкусителен.

— Да те докосвам, е божествено — прошепна Тейлър.

— Това не бива да продължава — простена тя.

Той разтри леко мускулите по извивката на кръста й, после отпусна длани.

— Кое? — попита.

— Да будуваме до толкова късно. Това ме убива.

— Като за умираща, изглеждаш доста добре.

— От седмица не съм спала повече от четири часа нощем.

— Защото не можеш да ми се наситиш.

С премрежени очи Денис усети как усмивка разтяга крайчетата на устните й. Тейлър се наведе и я целуна между лопатките.

— Искаш ли да те оставя да заспиш? — попита той, плъзвайки пръсти към раменете й.

— Не още — измърка тя. — Първо довърши започнатото.

— Използваш ме, а?

— Ако не възразяваш.

— Дори ми е приятно.

* * *

— Е? Какво става с Денис? — попита Мич. — Мелиса ме инструктира да не те пускам да си тръгнеш, преди да изцедя всяка подробност.

Беше понеделник и най-сетне се бяха заели с покрива, чийто ремонт Тейлър умело бе отлагал цяла седмица. Слънцето сипеше жар; голи до кръста, двамата сваляха с лостове старите дъски. Тейлър взе кърпа и си обърса лицето.

— Не много.

Мич зачака за още, но Тейлър не каза нищо друго.

— Това ли е всичко? „Не много“?

— Какво те интересува?

— Всичко. Просто започни да бърбориш и аз ще те прекъсвам за обяснения.

Тейлър се огледа, сякаш да се увери, че наблизо няма жива душа.

— Можеш ли да пазиш тайна?

— Разбира се.

Тейлър се приведе към него.

— Аз също — каза той с намигване и Мич избухна в смях.

— Значи си решил да си мълчиш?

— Не знаех, че съм длъжен да те уведомявам за всичко — отвърна Тейлър с престорено раздразнение. — Мислех, че си е моя работа.

Мич поклати глава.

— Това клише го запази за другите. На мен ще ми разкажеш рано или късно. По-добре да е отрано…

Тейлър погледна към приятеля си със самонадеяна усмивка.

— Така ли мислиш?

Мич започна да изважда пирон от гредата.

— Не мисля. Знам. Освен това, както споменах, Мелиса няма да те пусне да си тръгнеш, ако не си развържеш езика. Повярвай ми, това момиче хвърля тигани като снайперист.

Тейлър се засмя.

— Е, кажи на Мелиса, че всичко е наред.

Мич хвана прогнила дъска с ръце, облечени в ръкавици, и я задърпа. Пречупи я на две, хвърли парчето на земята и се захвана с другата половина.

— И?

— И какво?

— Щастлив ли се чувстваш с нея?

Тейлър отговори след кратко мълчание.

— Да. Много. — Потърси точните думи, работейки ловко с лоста. — Не съм срещал жена като нея.

Мич взе чашата си вода с лед и отпи, чакайки Тейлър да продължи.

— Нищо не й липсва. Красива е, интелигентна, очарователна, разсмива ме… А със сина си е направо невероятна. Той е страхотно хлапе, но има проблем с говоренето. Тя го учи всеки ден. Толкова е търпелива, всеотдайна, нежна… Впечатляващо е наистина.

Тейлър разкова още един пирон и го захвърли настрани.

— Изглежда е чудесна жена — отбеляза Мич.

— Да.

Внезапно Мич протегна ръка, сграбчи рамото на Тейлър и го раздруса.

— Защо тогава се е хванала с развейпрах като теб? — пошегува се той.

Вместо да се засмее обаче, Тейлър сви рамене.

— Нямам представа.

Мич остави чашата.

— Искаш ли съвет?

— Мога ли да те спра?

— Всъщност не. Като навит с пружина съм.

Тейлър подви коляно и се премести до друга дъска.

— Казвай тогава.

Мич видимо се напрегна, предвиждайки реакцията на Тейлър.

— Е, ако е такава каквато я описваш и се чувстваш щастлив с нея, този път не прецаквай нещата.

Ръката на Тейлър застина във въздуха.

— Това пък какво значи?

— Знаеш как действаш. Забрави ли Валъри и Лори? Аз не съм. Излизаш с някоя жена, омайваш я с целия си чар, караш я да се влюби. После… Хоп!… Слагаш край.

— Какви ги приказваш?

Мич забеляза как устните на Тейлър очертават сурова линия.

— Какви ли? Обори ме, ако можеш!

Тейлър неохотно обмисли думите му.

— Те не бяха като Денис — рече бавно той. — Аз бях различен. Променил съм се.

Мич вдигна ръце, за да го прекъсне.

— Не е нужно да убеждаваш мен, Тейлър. Както казват, не стреляй по пратеника. Просто те предупреждавам, защото не искам да виждам как си сритваш задника после.

* * *

— Е? Готов ли е покривът?

Тейлър кимна. Държеше бира в скута си и отпиваше бавно. До смяната на Денис оставаха два часа. Седяха на стълбите пред верандата; Кайл играеше с камиончетата си в двора. Колкото и да се мъчеше да ги прогони, думите на Мич не излизаха от ума на Тейлър. В тях имаше известна истина, даваше си сметка, но въпреки това му се искаше приятелят му да не ги бе изричал. Човъркаха го като лош спомен.

— Да — готов е — кимна той.

— Затрудни ли те работата? — попита Денис.

— Не. Защо?

— Изглеждаш разсеян.

— Съжалявам. Малко съм изморен.

Денис го изгледа изпитателно.

— Сигурен ли си, че това е всичко?

Тейлър отпи глътка бира.

— Предполагам.

— Предполагаш?

Той остави бирата върху стълбата.

— Е, Мич ми каза нещо…

— Какво?

— Няма значение — поклати глава Тейлър.

Денис долови смущението в очите му.

— Кажи ми.

Тейлър си пое дълбоко дъх, чудейки се дали да отговори. Все пак се реши:

— Каза ми, че ако имам сериозни намерения към теб, този път не бива да прецаквам нещата.

Денис усети как дъхът й секва. Предупреждението звучеше доста грубо.

— А ти какво му каза?

Тейлър поклати глава.

— Че не знам какви ги говори.

— А всъщност… — Тя се поколеба. — Има ли основание?

— Не, разбира се.

— Защо тогава се тревожиш?

— Защото съм вбесен, че си го мисли. Не знае нищо за теб и за нас двамата. И знае как се чувствам, да му се не види.

Тя го изгледа, присвила очи срещу чезнещото слънце.

— Как се чувстваш?

Той улови ръката й.

— Не знаеш ли? Не съм ли го показал ясно?