Крис Картър
Смъртоносно обаждане (86)

86.

С пистолета „Зиг Зауер“ със заглушител в ръка, господин Джей прекоси безлюдната кухня и спря до вратата, която водеше към дневната. Там не светеше. Той се заслуша за момент, но единственият звук наоколо беше неспирното тихо бръмчене на стария хладилник в ъгъла на кухнята. Господин Джей надникна покрай вратата, приготвяйки следващия си ход.

Дневната беше малка и подредена. Това улесняваше нещата, защото господин Джей трябваше да стигне до малкия коридор от другата й страна. Пет бързи и безшумни стъпки го заведоха дотам. Все още нямаше следа от Кори Русо.

Господин Джей огледа коридора. Там имаше четири врати — две вдясно, една вляво и една в дъното насреща. Последната беше широко отворена, с угасени лампи, като и първата врата вдясно. Другите две бяха затворени, но под вратата вляво струеше ярка светлина.

Господин Джей влезе в коридора и долепи гръб до стената вляво, а после пристъпи странично четири крачки и стигна до вратата. Затаи дъх, опря ухо до вратата и се заслуша внимателно. Вътре определено имаше някого.

Господин Джей се отдели от стената и зае позиция пред вратата. По навик погледна наляво, после надясно, пое си дълбоко дъх и го задържа в дробовете си няколко секунди. Стъпи стабилно на пода с левия си крак и с десния ритна дръжката на вратата толкова силно, че рамката се напука.

Кори Русо, който седеше на тоалетната чиния и прелистваше порнографско списание, отскочи назад от страх толкова силно, че удари главата си в стената отзад и едва не загуби съзнание. Отново се тресна върху тоалетната чиния с ужасено изражение на лицето.

— Хей, здравеняко — каза господин Джей и насочи пистолета към челото му. — Е, какво ще кажеш? Искаш ли пак да опиташ онзи ритник в гърдите ми?

Господин Джей носеше абсолютно същата дегизировка, с която беше, когато посети Русо предишния път.

Русо го погледна, леко зашеметен от удара в главата.

— Мамка му, човече. — Погледът му се плъзна за секунда надолу по голите му крака. — Това е унизително.

— Мислиш ли? — Едва тогава господин Джей долови миризмата в стаята и се намръщи. — По дяволите, разложен животински труп ли изходи?

— Какво? — Русо не мислеше, че моментът е подходящ за шеги.

— Казах ти, че ще те намеря, нали? — рече господин Джей.

Русо се намръщи.

— Не си толкова наперен без шибаната маска, а?

Погледът в очите на Русо се втвърди. Той все още не го беше познал заради дегизировката, но най-после разбра за какво говори господин Джей.