Крис Картър
Смъртоносно обаждане (73)

73.

Господин Джей се качи в колата си и веднага се обади на Брайън Колдрън.

— Брайън, искам да провериш нещо.

От другия край на линията последва напрегнато мълчание.

— Кой се обажда? Откъде взехте този номер?

Едва тогава господин Джей осъзна, че все още говори със силен севернокалифорнийски акцент и че тонът на гласа му е половин октава по-висок от обикновено.

— Брайън, аз съм, господин Джей. Никой друг не знае този номер.

— Хмм… съжалявам, Джей. За момент звучеше съвсем различно.

Господин Джей не искаше да губи време, затова разказа на Брайън какво е открил в спалнята на Майкъл Уилямс. Изпрати му и дигитална снимка на Уилямс, която беше направил от фотография в рамка в дневната му.

— Трябва ми незабавно, чуваш ли, Брайън?

— Да. — Гласът на Брайън беше изпълнен с колебание. — Ще направя всичко възможно.

Този отговор не се понрави на господин Джей.

— Какво означава това, Брайън?

— Означава, че сдобиването с информация за този случай може да се окаже проблем.

— Защо?

— Защото разследването се води от отдел „Свръхтежки убийства“ и въпреки че не ги познавам, има нещо, което всички знаят за тях — тези хора нямат доверие на никого.

— И защо това да е мой проблем?

— Ами аз съм факир по информационни технологии — отговори Брайън. — Работя в киберпространството. Да, мога да ти набавя почти всяка информация, която ти е необходима, стига да я има в киберпространството… и в това се състои проблемът с отдел „Свръхтежки убийства“ — те нямат доверие на никого. Докато не приключат случая, не качват в интернет деветдесет и пет процента от информацията за разследването. Всичко, което открият, всяка улика, всеки разпит и всички заключения се пазят само на хартия, заключени в кабинета им, или по-лошо, само в главите им. Те не са като обикновените детективи, господин Джей. Не са дори като обикновените хора.

Господин Джей прокара пръсти по устата и брадичката си два пъти.

— По време на открито разследване на отдел „Свръхтежки убийства“ — продължи Брайън — цялата информация, която прелита в киберпространството, е там само защото е качена от някой друг отдел — лабораторията по криминалистика или по токсикология, съдебната медицина и така нататък. Знаеш за какво говоря, нали?

— Да.

— Затова, ако те пуснат някакво търсене от компютрите си или от някоя лаборатория им изпратят резултат или снимка… такива неща, аз лесно мога да ги взема и да ти ги изпратя. Но всичките им заключения от резултатите или снимките остават само в отдел „Свръхтежки убийства“ и няма как да стигна до тях.

Въпреки лошата новина господин Джей се усмихна. Детектив Хънтър продължаваше да го изненадва.

— Тогава имаш ли изобщо нещо за мен? — попита той.

— Имам. Жената, за която ме помоли да потърся информация, Карън Уорд, е била убита в сряда през нощта, преди четири дни.

Друга жертва — помисли си господин Джей. — Затова детектив Хънтър ме попита дали Касандра я е познавала. Опитвал се е да установи връзка между жертвите на убиеца.

— Как? Каква е била причината за смъртта?

— Перфорация на темпоралния лоб, постигната през лявата очна кухина.

— Какво?

— Била е наръгана в лявото око с парче стъкло, достатъчно дълго, за да стигне до мозъка й — обясни Брайън. — Лицето й е било напълно обезобразено от стъкла, сякаш е прелетяла с лицето напред през няколко прозореца. Току-що ти изпратих официалния доклад от аутопсията и всички снимки, заедно с файл за госпожица Уорд. Искам да те предупредя, че снимките са шокиращи.

— Добре. Нещо друго?

— Да. По-рано днес те са започнали проверка на трансакциите по кредитните карти на Касандра Дженкинсън, съпруга й Джон Дженкинсън и Карън Уорд.

Господин Джей се замисли за момент. Детектив Хънтър проверява онова „домашно посещение“ — заключи той. — Има ли майстори, които са били в моята къща и в дома на Карън Уорд по някаква причина. И след това ще засече дали някои от имената съвпадат. Хитро. За негово разочарование Касандра е платила в брой на Майкъл Уилямс.

— Добре, Брайън. Ще ми трябват всички резултати от това търсене. Искам да знам всичко, което са научили. Ясно ли е?

— Да. Ще проследя търсенето.

Господин Джей си записа някои неща.

— Хубаво, започни с Майкъл Уилямс. Направи всичко възможно и ми намери това копеле.

Господин Джей затвори.

Телефонът му иззвъня чак в 21:52 същата нощ.