Джоджо Мойс
Сама в Париж (11)

11.

— Още едно питие. О, стига. Тъкмо става весело. — Емил Тупна Фабиен по рамото.

— Не съм в настроение.

— Тя си имала приятел. Случва се! Стига, не увесвай нос. Познаваш я само от два дни.

— Почти не я познаваш — добави и Рене.

Фабиен не каза нищо, само отпи от бирата си.

— Твърде сериозно го приемаш, знаеш ли? Но виж — това означава, че си преодолял Сандрин. Значи, е хубаво! Ти си хубав мъж…

— Много хубав — добави Рене.

Фабиен повдигна вежда.

— Какво? — протестира Емил. — Не мога ли да оценя мъжката красота? Фабиен! Приятелю! Ако бях жена, щях да ти се нахвърля! Щях да потъна в дълбоките води на Фабиен. Щях да драпам със зъби и нокти да те имам. Какво?

— Прекали — обади се Рене.

— Добре. Е, за щастие на жените съм с други предпочитания. Хайде! Да вървим да си намерим други жени! Сега поне имаме повече от едно име, което да избягваме.

— Благодаря, Емил, но ще си довърша бирата и си тръгвам. На работа съм утре. Знаеш.

Емил сви рамене, вдигна бутилката си, после се извърна към момичето, с което говореше.

Непременно щеше да се случи. Фабиен гледаше как Емил се смее на нещо с червенокосата. Той я харесваше отдавна, но не беше сигурен дали тя отвръща на чувствата му. Но Емил не беше нещастен. Той просто продължаваше към следващото завоевание като някакво кученце. Хайде! Да се забавляваме!

„Не бъди такъв моралист — укори се мислено Фабиен. — По-добре, отколкото да увеси нос като теб.“

Изпита лек страх пред онова, което следваше. Дългите вечери в апартамента. Работата върху книгата, за която вече не бе сигурен, че си струва. Разочарованието от това, че Нел просто бе изчезнала. Самообвиненията, задето си бе въобразил, че това може да се окаже нещо по-различно. Не можеше да я вини — той изобщо не я беше попитал дали си има приятел. Естествено, че момиче като нея ще си има приятел.

Усети как настроението му става още по-мрачно и разбра, че е време да се прибира. Не искаше да угнетява и останалите. Тупна Емил по рамото, кимна за довиждане на другите и смъкна шапката си още по-ниско над ушите.

Излезе навън, качи се на скутера и се зачуди дали изобщо трябва да шофира след всичкия алкохол, който бе изпил. Запали и пое по улицата.

 

 

Беше спрял на ъгъла, за да нагласи якето си, когато чу някакво издрънчаване. Погледна надолу и забеляза, че малкият катинар на Нел е изпаднал от джоба му. Вдигна го и се загледа в него, докато изтриваше мръсотията от месинга. Наблизо, до парапета, имаше кош за отпадъци и той се зачуди дали да не го хвърли. И точно тогава чу изсвирването.

Последва го ново изсвирване.

Обърна се. Емил стоеше на тротоара сред тълпа от хора. Сочеше към някого и махаше на Фабиен да се върне.

Фабиен разпозна леко наклонената й глава, стойката на тялото й, с леко повдигната пета на единия крак, проблясъка на зелената й рокля до Емил. Остана на мястото си за миг. После по лицето му се разля широка усмивка, той обърна скутера и тръгна към нея.

— Е — каза Емил, докато двамата стояха вперили поглед един в друг. — Това значи ли, че няма да хапна патешко?