Джоджо Мойс
Сама в Париж (5)

5.

В кафенето Фабиен седеше до прозорчето на кухнята и гледаше как Емил търка огромните стоманени тигани заедно с Рене, помощник-готвача, който работеше мълчаливо до него. Отпиваше от дългото си кафе, прегърбил рамене. Часовникът показваше един без четвърт.

— Ще напишеш друга. По-хубава — каза Емил.

— Вложих всичко от себе си в тази книга. А сега всичко замина.

— Хайде, стига. Казваш, че си писател. Със сигурност имаш повече от една книга в главата си. Ако не, явно ще си неплодовит писател. И може би следващия път е добре да я редактираш на компютъра, а? Тогава ще можеш просто да отпечаташ ново копие.

Фабиен беше намерил сто осемдесет и три страници от повече от триста, които бяха излетели от покрива. Някои бяха размазани от мръсотията и дъжда, с отпечатъци от подметки по тях. Други бяха изчезнали в парижката нощ. Докато обикаляше улиците около дома си, понякога забелязваше някой лист да лети във въздуха или да лежи прогизнал в канавката, незабелязан от минувачите. Да види думите си, най-съкровените си мисли, изложени така на показ, бе все едно да излезе чисто гол на улицата.

— Такъв глупак съм, Емил. Сандрин толкова пъти ми е казвала да не вземам ръкописа си на покрива…

— О, не. Не искам да чувам за Сандрин. Моля те! — Емил изпразни мазната вода от мивката и я напълни с чиста. — Ще ми трябва бренди, ако ще слушам история за Сандрин.

— Вече изпи цялото бренди — обади се Рене.

— Какво ще правя?

— Каквото казва твоят любим герой, писателят Самюъл Бекет: „Опитай отново. Провали се отново. Провали се по-добре“. — Емил вдигна поглед, тъмната кожа на лицето му блестеше от потта и изпаренията. — И не говоря само за книгата. Трябва отново да започнеш да излизаш. Да се срещаш с жени. Да пийнеш малко, да потанцуваш… Да потърсиш материал за нова книга!

— Аз бих прочел такава книга — подхвърли Рене.

— Ето — настоя Емил. — Рене ще прочете книгата ти. А той чете само порнография!

— Не чета думите — оправда се Рене.

— Знаем това, Рене — успокои го Емил.

— Не знам. Не съм в настроение — отвърна Фабиен.

— Тогава си оправи настроението! — Емил беше като радиатор, винаги стопляше човека. — Сега поне имаш причина да излезеш от онзи твой апартамент, нали? Излез и поживей малко. Помисли за нещо друго.

Той приключи с последния тиган. Остави го на купчината при другите, после метна през рамо кърпата, с която ги подсушаваше.

— Добре. Оливие е на смяна утре вечер, нали? Значи, ние двамата излизаме да пийнем по няколко бири. Какво ще кажеш?

— Не знам…

— Е, какво друго ще правиш? Ще прекараш вечерта в тесния си апартамент? Мосю Оланд, нашият президент, ще ти каже по телевизията, че няма пари. Празният ти дом ще ти каже, че няма жена в него.

— Не ми помагаш особено, Емил.

— Напротив! Аз съм ти приятел! Посочвам ти милион причини да излезеш с мен. Хайде, ще се посмеем. Ще си намерим лоши момичета. Ще ни арестуват.

Фабиен изпи кафето си и подаде чашата на Емил, който я остави в мивката.

— Хайде. Трябва да живееш, за да има за какво да пишеш.

— Може би — отвърна той. — Ще си помисля.

Емил само поклати глава, докато Фабиен му махна за довиждане и си тръгна.