Джоджо Мойс
Сама в Париж (14)

14.

Нел още се усмихваше, когато влезе в хотела. Рецепционистката беше зад полираното си бюро. Нел се зачуди дали жената има свой дом, или просто спи тук, права зад бюрото си, като жирафите. Помисли си, че би трябвало да се смути, задето се появява с роклята си от предната вечер, но откри, че не може да престане да се усмихва.

— Добро утро, мадмоазел.

— Добро утро.

— Предполагам, че сте имали приятна вечер?

— О, да — потвърди тя. — Благодаря. Париж е… толкова повече, отколкото някога съм си представяла.

Жената кимна леко и се усмихна заговорнически на Нел.

— Много се радвам да го чуя.

Нел си пое дълбоко въздух и обърна поглед към стълбите. Това беше моментът, от който се страхуваше. Колкото и смело да се държеше пред Фабиен, тя съвсем не изгаряше от желание да се изправи пред обвиненията на Пийт или гнева му. Тайничко се чудеше дали не е направил нещо ужасно с куфара й. Не приличаше на човек, който би направил подобно нещо, но никога не се знаеше. Стоеше и събираше смелост да се качи до стая четирийсет и втора.

— Да ви помогна ли с нещо, мадмоазел?

Тя извърна глава и се усмихна.

— О. Не. Аз… хм, трябва просто да се кача и да поговоря с приятеля си. Той може… да е малко сърдит, след като не го включих в плановете си за вечерта.

— Тогава съжалявам, че трябва да ви го кажа, но той не е тук.

— Не?

— Правило на хотела. След като излязохте, осъзнах, че не можем да оставим човек, който не е резервирал стаята, да я използва. А стаята е на ваше име. Затова Луи го помоли да си тръгне.

— Луи?

Тя кимна към портиера, който бе с размерите на трикрилен гардероб. Мъжът тъкмо буташе количка, натоварена с куфари. Когато чу името си, той кимна за поздрав.

— Значи, моят приятел не е нощувал в стаята?

— Не. Насочихме го към младежко общежитие близо до Бастилията. Опасявам се, че не беше особено доволен.

— О! — Нел закри уста с ръка. Мъчеше се да потисне смеха си.

— Извинявам се, мадмоазел, ако това ви причинява някакво неудобство. Но той не беше включен в резервацията, а и не пристигна заедно с вас, затова, след като си тръгнахте… Беше въпрос на сигурност. — Нел забеляза, че устните на рецепционистката също леко потрепваха. — Правило на хотела.

— Правило на хотела. Разбира се. Много е важно да се спазват правилата на хотела — каза Нел. — Добре. Хм. Благодаря ви много.

— Ключът ви. — Подаде й го жената.

— Благодаря.

— Надявам се, че престоят ви тук е бил приятен.

— О, много. — Нел стоеше пред жената и се бореше с желанието си да я прегърне. — Много ви благодаря. Ще го запомня… завинаги.

— Много се радвам да го чуя, мадмоазел — заяви рецепционистката и най-сетне се върна към книжата на бюрото си.

Нел се качваше бавно по стъпалата. Тъкмо си беше включила телефона и съобщенията се появяваха с лек звън, едно след друго, като в последните имаше много главни букви и удивителни знаци. Повечето прегледа само набързо и ги изтри. Нямаше смисъл да си разваля доброто настроение.

Но последното бе от десет сутринта, от Магда.

Добре ли си? Всички отчаяно чакаме новини. Пийт изпратил на Триш много странно съобщение снощи и вече не знаем какво става.

Нел спря пред вратата на стая четирийсет и втора с ключ в ръка, заслушана в камбаните, които огласяха Париж, и гласовете на французите, които си говореха във фоайето на хотела. Вдъхна аромата на препарата за полиране, на кафе и миризмата на собствените й, леко замърсени вече дрехи. Остана така за момент и си припомни всичко, след което върху лицето й грейна усмивка. Изпрати съобщение:

Прекарах най-страхотния уикенд за всички времена.