Джон Вердън
Не заспивай (55)

55.

Тя не беше там.

Гърни я извика. Не получи отговор. Спомни си ключа на стената на стълбището. Натисна го и голата крушка на горната площадка светна. Той изтича нагоре по стъпалата, като вземаше по две наведнъж, все още с пистолета в ръка.

Отвори вратата на тавана и опипа стената за ключа, за който знаеше, че е там. Лампата високо под скосения покрив светна. На бледата светлина, в прахта, покритите с плат предмети (излишни мебели най-вероятно) изглеждаха като преди.

Гърни бързо пресече голямото складово помещение към вратата отсреща.

Пак извика Мадлин.

Зад вратата чу напрегнат глас:

— Тук съм.

Гърни изтича и отвори вратата.

Отначало видя само вълците, приклекнали в трептящата светлина от фенерче, и разкривените им сенки, движещи се насечено на стената отзад.

После видя Мадлин свита в един ъгъл, с фенер в ръка, и веднага съжали, че не й беше споменал за композицията с препарираните зверове, когато й разказваше за експедицията си на тавана, от страх да не я тревожи допълнително.

Намери въженцето, висящо от една от подпорните греди, и я дръпна. Огромното като пещерна зала помещение се изпълни с бледа, мърлява светлина.

Той отиде при жена си.

— Добре ли си?

— Какво е това? — попита тя, като посочи с фенерчето.

— Вълци. Убити от дядото на Итън. Семейна реликва. Ти как се озова тук?

— Бях на горната площадка. Стори ми се, че чух някого в коридора близо до основата на стълбите, затова влязох в първата стая, онази с чаршафи навсякъде. После чух скърцане от стълбището, затова влязох в тази стая. Отначало не видях вълците. Но изведнъж — боже как се уплаших! А при теб как са нещата? Какво стана в апартамента?

Гърни й разказа основните моменти от срещата със Стекъл колкото можеше по-кратко — всичко от твърдението, че Тар е прекъснал кабелите на акумулаторите с брадва, до паническото признание на Стекъл за познанството му с Уензъл, Балзак и Пардоза, смъртта на Скот Фалън и омразата му към Итън Гол. Мадлин го слушаше с нарастващо удивление.

— Стекъл долу ли е сега? В нашата стая? Боже мой, какво ще правим сега?

— Не знам. Важното е, че е обезвреден. Но съм любопитен за колите. Хайде да слезем да видим.

* * *

Сцената, която видяха навън, беше точно както я описваше Стекъл. Капаците на субаруто, ландровъра и трите джипа бяха вдигнати, а плюсовите кабели на петте акумулатора — прекъснати. Самите акумулатори също бяха пробити от брадвичка или от друг остър предмет.

— Явно Стекъл е казал истината — отбеляза Мадлин, като вдигна ципа на якето си до брадичката, за да се предпази от ледения вятър.

— За това, което е направено, да. Но кой го е направил, още не е ясно.

— Мислиш, че Стекъл го е направил, за да обвини Тар?

— Възможно е.

— Но…?

— Но може да е имал друга причина. Най-логичната всъщност. Да ни задържи тук.

— Искаш да кажеш, да не можем да му избягаме?

— Да.

Гърни си помисли, че биха могли да тръгнат със снегоходките, но най-близката цивилизация беше минимум на двайсет километра, а в тази буря и този студ, влошаващи се с всеки час, такова начинание би било изключително опасно, дори смъртоносно.

— Боже, ще замръзна. Хайде да влизаме.

В този момент всички светлини в хотела изгаснаха.

Равномерното бръмчене на генератора спря.

Единственият шум остана воят на вятъра между боровете.