Дан Браун
Произход (95)

94.

В подземната базилика отекнаха бързи стъпки и при тримата мъже в най-вътрешната част на храма дотича агент от Гуардия Реал.

— Ваше величество! — задъхано извика той. — Едмънд Кърш… излъчват… видеото.

Кралят се завъртя на инвалидната си количка и принц Хулиан последва примера му.

Валдеспино угнетено въздъхна. „Беше само въпрос на време“ — напомни си той. Ала душата му се свиваше при мисълта, че в момента целият свят се е вторачил в същото видео, което бяха гледали тримата с Ал Фадл и Кьовеш в библиотеката на Монсерат.

„Откъде идваме?“ Твърдението на Кърш за „безбожния произход“ беше арогантно и богохулно и щеше да окаже пагубно въздействие върху копнежа на човека да се стреми към по-висш идеал и да подражава на Бог, който ни е сътворил по Свой образ и подобие.

Истинската трагедия обаче се състоеше в това, че футуристът не спираше дотам. След първото му светотатство идеше друго, много по-опасно — потресаващият отговор на въпроса „Къде отиваме?“.

Неговата прогноза за бъдещето беше катастрофална — толкова ужасяваща, че Валдеспино и двамата му колеги бяха увещавали Кърш да не я оповестява. Дори заключенията му да бяха верни, тяхното разгласяване щеше да е фатално.

„Не само за вярващите — знаеше епископът. — А и за абсолютно всеки човек на света“.