Никола Юн
Всичко, всичко (82)

География

Намирам се в безкрайно поле, пълно с червени макове. Те се издигат до кръста ми на тънките си зелени стъбълца и са толкова алени, че цветът струи от тях като кръв. В далечината виждам един Оли, а после двама и много скоро безброй Олиевци идват към мен. С газови маски и белезници в ръце, те тъпчат маковете с черните си ботуши, докато маршируват към мен, безмълвни и решителни.

Сънят не ме напуска. Нося се през деня будна, ала сънуваща, мъчеща се да не мисля за Оли. Опитвам се да не мисля за мига, в който го видях за първи път. Как ми се струваше, че е дошъл от друга планета. Опитвам се да не мисля за бунд кексове и стойки на ръце, и целувки, и кадифен пясък. Как втората и третата, и четвъртата целувка са също толкова невероятни, колкото и първата. Опитвам се да не мисля за това, как той се движи в мен, как се движим заедно. Опитвам се да не мисля за него, защото, ако го направя, в ума ми неизбежно ще изникне споменът за това колко свързана бях с него и със света само преди няколко дни.

Неизбежно ще си спомня за всичката надежда, която имах. За това, как излъгах сама себе си, че съм чудо. За това, как светът, от който така отчаяно исках да стана част, ме отхвърли.

Трябва да се откажа от Оли. Научих си урока. Любовта може да те убие, а аз предпочитам да бъда жива, отколкото да живея там навън.

Веднъж казах на Оли, че познавам сърцето си по-добре, отколкото всичко друго, и това все още е така. Познавам местата в сърцето си, ала сега те носят други имена.

ЖИВОТЪТ Е КРАТЪК^TM

Рецензии със спойлъри от Маделин

„Чужденецът“ от Албер Камю

„В очакване на Годо“ от Самюъл Бекет

„Погнусата“ от Жан-Пол Сартр

Предупреждение за спойлъри: Всичко е нищо.