Никола Юн
Всичко, всичко (78)

Краят

Някой ме е пъхнал в гореща фурна и е залостил вратата.

Някой ме е полял с керосин и е драснал клечката.

Събуждам се бавно с тяло, обхванато от пламъци. Чаршафите са студени и влажни. Давя се в пот.

Какво се случва с мен? Отнема ми един миг, преди да разбера колко много, много неща не са наред.

Треперя. Не просто треперя. Треса се неконтролируемо, а главата ми се пръска. Някой стиска мозъка ми в менгеме. Вълни от болка се разбиват в нервните окончания зад очите ми.

Тялото ми е прясна рана. Дори кожата ме боли.

За миг си мисля, че сигурно сънувам, но сънищата ми никога не са толкова ясни. Опитвам се да седна, да придърпам одеялата към себе си, но не мога. Оли все още спи, легнал върху тях.

Отново понечвам да се надигна, но болката се заравя дълбоко в костите ми.

Менгемето около мозъка ми се затяга и сега шишове за лед се забиват навсякъде из меката плът.

Опитвам се да извикам, ала гърлото ми е продрано, сякаш дни наред съм крещяла.

Болна съм.

Повече от болна. Умирам.

Господи. Оли.

Това ще разбие сърцето му.

Той се събужда в мига, в който си го помислям.

— Мад? — пита в тъмното.

Запалва нощната лампа и очите ми изгарят. Стисвам ги и се опитвам да извърна глава. Не искам да ме види такава, но е твърде късно. Объркването върху лицето му отстъпва място на осъзнаване, а после на слисване. И накрая — ужас.

— Съжалявам — казвам или поне се опитвам да кажа, но не мисля, че думите успяват да се откъснат от устните ми.

Той докосва лицето ми, шията, челото.

— Исусе — повтаря отново и отново. — Исусе.

Отмята одеялото и студът е по-огромен, отколкото съм вярвала, че е възможно.

— Исусе, Мади, ти гориш.

— Студено ми е — изграчвам и лицето му става още по-ужасено.

Завива ме и взема главата ми в скута си, целува мокрото ми чело, устните.

— Добре си — казва. — Всичко ще бъде наред.

Няма, но е хубаво, че го казва. Тялото ми тупти от болка, гърлото ми сякаш се затваря. Не мога да си поема достатъчно въздух.

— Трябва ми линейка — чувам го да казва и обръщам глава. Кога е отишъл в другия край на стаята? Къде сме? Той е на телефона. Говори за някого. Някой болен. Някой е болен. Умира. Спешно е. Хапчетата не действат.

Говори за мен.

Плаче. Не плачи. Кара ще бъде добре. Майка ти ще бъде добре. Ти ще бъдеш добре.

Леглото хлътва. Лежа върху плаващи пясъци. Някой се опитва да ме изтегли. Ръцете му са горещи. Защо са толкова горещи?

Нещо свети в другата му ръка. Мобилният му телефон. Казва нещо, но думите му са неясни. Нещо. Майка. Твоята майка.

Да. Мама. Имам нужда от мама. Тя вече идва насам. Надявам се, че е близо.

Затварям очи и стискам пръстите му.

Времето ми изтича.

Сърцето.

Ми.

Спира.

И отново тръгва.