Никола Юн
Всичко, всичко (73)

Всички думи

Събуждам се бавно и лениво, докато не си давам сметка какво сме направили. Поглеждам часовника. Спали сме повече от час. Не ни остава почти никакво време, а ето че сме прекарали част от него в сън. Отново поглеждам часовника. Десет минути, за да си вземем душ, и още десет, за да си намерим съвършеното местенце на плажа и да гледаме как нашият пръв и последен ден умира.

Разтърсвам Оли, за да го събудя, и се втурвам да се облека. Пъхам се в роклята си с универсален размер. Няма размер, защото полата се разширява, а горната част е от ластична материя и в нея може да се побере почти всеки. Този път не прибирам косата си — оставям я да прави каквото поиска и тя се разпилява, бухнала и къдрава, по раменете и гърба ми. В огледалото кожата ми сияе с топъл кафяв цвят, а очите ми греят.

Въплъщение на самото здраве.

Оли седи върху парапета на балкона. Изглежда опасно, въпреки че стиска парапета с две ръце. Напомням си колко добре владее тялото си.

Когато ме вижда, той се усмихва, дори повече от това. Отново е Оли и не-Оли, пронизващите му очи не се откъсват от мен, докато се приближавам. Усещам всеки наелектризиран нерв в тялото си. Как успява да го направи само с един поглед? Дали и аз имам същия ефект върху него? Спирам до плъзгащата се врата и го оглеждам. Облечен е с впита черна тениска, черни шорти и черни сандали. Ангелът на смъртта във ваканция.

— Ела тук — казва и аз се намествам между краката му.

Той замръзва и още по-здраво се вкопчва в парапета. Вдъхвам свежото му ухание и вдигам поглед. Очите му са бистро, лятно синьо езеро, чието дъно не мога да видя. Докосвам устните му със своите. Той скача от парапета и ме притиска до една маса. Преди да разбера какво става, телата ни са долепени и той ме целува със стон. Отговарям му и ние се целуваме, докато не мога да дишам, докато следващият ми дъх е един от неговите. Ръцете ми са върху раменете му, върху тила му, в косата му. Ръцете ми не знаят къде да спрат. Наелектризирана съм. Искам всичко и го искам наведнъж. Той прекъсва целувката ни и ето че си стоим там, поемайки си накъсано дъх, челата и носовете ни се докосват, ръцете му стискат хълбоците ми прекалено силно, дланите ми са долепени до гърдите му.

— Мади. — Очите му са въпрос и отговорът ми е „да“. Винаги щеше да бъде „да“.

— Ами залезът? — пита той.

Поклащам глава.

— Утре ще има друг.

Изглежда облекчен и аз не мога да потисна усмивката си. Повежда ме заднешком през вратата на балкона, докато сгъвките на коленете ми не опират в леглото.

Сядам. А после отново ставам. По-лесно бе да скоча от Черната скала, отколкото да направя това.

— Мади, не е нужно да го правим.

— Не. Искам го. Наистина го искам.

Той кимва, а после затваря очи, сякаш си е спомнил нещо.

— Трябва да ида да купя…

Поклащам глава.

— Аз взех.

— Какво взе? — пита той неразбиращо.

— Презервативи, Оли. Взех няколко.

— Взе няколко.

— Да. — Изчервявам се от главата до петите.

— Кога?

— В сувенирния магазин. Четиринайсет и деветдесет и девет. В онова място има всичко.

Той ме поглежда така, сякаш съм малко чудо, ала после усмивката му се превръща в нещо повече. Озовавам се по гръб, ръцете му подръпват роклята ми.

— Свали я, свали я — казва той.

Надигам се на колене и я измъквам през главата си. Потрепервам на топлия въздух.

— И тук имаш лунички. — Ръката му се плъзва по горната част на гърдите ми.

Свеждам поглед, за да се уверя, че е така, и ние се разсмиваме.

Той обвива ръце около голия ми кръст.

— Ти си всички прекрасни неща, събрани в едно.

— Ъ, ти също — отвръщам почти нечленоразделно. Всички думи в главата ми са изместени от една. — Оли.

Той издърпва тениската си през главата и тялото ми поема контрол над ума. Прокарвам пръсти по гладките корави мускули на гърдите му, докосвам долините между тях. Устните ми проследяват същия път, вкусвайки, милвайки. Той се отпуска по гръб, неподвижен, оставяйки ме да изследвам, и аз обсипвам с целувки целия пейзаж на тялото му, до пръстите на краката му и обратно нагоре. Поривът да го ухапя е неудържим и аз не се удържам. Ухапването го тласка отвъд ръба и той поема контрола. Тялото ми пламти там, където не усеща допира му, пламти и там, където го усеща.

Притиснати един в друг, ние се превръщаме в плетеница от ръце и крака, и тела. Той се привдига над мен, за миг оставаме притихнали, а после се сливаме в едно и започваме да се движим безмълвно. Станали сме едно и аз узнавам всички тайни на Вселената.