Никола Юн
Всичко, всичко (6)

Дневникът на Маделин

Пети август.

Семейството от къщата до нас се изнесе. Момчето се разплака. Скри се в градината и яде от пръстта, докато майка му не го откри, но този път не му се развика, задето я яде, както прави обикновено.

Сега навън е толкова тихо.

Миналата нощ сънувах, че не са си тръгнали наистина. Били са отвлечени от извънземни. Мен обаче извънземните не взеха, защото съм болна, а на тях им трябваха само здрави хора. Взеха мама и Карла, и съседите до нас, и аз останах съвсем сама.

Събудих се разплакана и мама дойде в леглото при мен. Не й казах какво сънувах, защото щеше да се натъжи, но разказах на Карла и тя ме прегърна.