Никола Юн
Всичко, всичко (4)

Остава си същото

Когато Карла се появява на следващия ден, аз седя на белия си диван и чета.

— Feliz cumpleaños!^[1] — пропява тя и аз свалям книгата.

— Gracias.^[2]

— Как мина рожденият ден? — Тя започва да разопакова медицинската си чанта.

— Изкарахме си добре.

— Ванилова торта с ванилова глазура?

— Естествено.

— „Младият Франкенщайн“?

— Да.

— И ти загуби на онази игра?

— Страшно сме предсказуеми, нали?

— Не ми обръщай внимание — засмива се тя. — Просто ви завиждам за това, колко сте сладки с майка ти.

След това взема здравния ми дневник от вчера, преглежда набързо записките на мама и добавя нов лист към клипборда. — Напоследък Роза и едно „здравей“ не иска да ми каже.

Роза е седемнайсетгодишната дъщеря на Карла. Според Карла двете били много близки, докато не се намесили хормоните и момчетата. Не мога да си представя как нещо подобно би се случило на нас с мама.

Карла се настанява до мен на дивана и аз протягам ръка, за да ми сложи маншета на апарата за кръвно налягане. Очите й попадат върху книгата ми.

— Отново „Цветя за Алджърнън“? — пита тя. — Не те ли разплакваше винаги?

— Един ден няма да се разплача — отвръщам. — И искам да се уверя, че няма да пропусна този ден.

Карла прави физиономия и взема ръката ми.

Отговорът наистина е шеговит, но не мога да не се зачудя дали пък не е верен.

Може би наистина храня надеждата, че един ден нещата ще се променят.

 

 

ЖИВОТЪТ Е КРАТЪК^TM

Рецензии със спойлъри от Маделин

„Цветя за Алджърнън“ от Даниъл Кийс.

Предупреждение за спойлъри: Алджърнън е мишка. Мишката умира.