Никола Юн
Всичко, всичко (34)

Теория на хаоса

Десетгодишният Оли и баща му са седнали на масата за закуска в стария им мезонет в Ню Йорк Сити. Коледа е, така че навън може би вали сняг или пък току-що е престанало да вали. Това е спомен, така че подробностите са малко неясни.

Баща му тъкмо е направил горещ шоколад. Той е ценител и се гордее с това, че го приготвя сам, а не от пакетче. Разтапя истински блокчета шоколад за готвене и използва истинско пълномаслено мляко. Взема любимата чаша на Оли, налива слой шоколад и добавя двеста милилитра мляко, загрято почти до кипване на котлона — никога в микровълновата печка. Оли разбърква млякото и шоколада, а баща му отива да извади разбитата сметана, също току-що приготвена, от хладилника. Сметаната е съвсем слабо подсладена, с онази сладост, която те кара да искаш още. Изсипва една, може би две лъжици в шоколада на Оли.

Оли вдигна чашата си и духва върху вече топящата се сметана. Тя се плъзга по повърхността като миниатюрен айсберг. Поглежда баща си над ръба на чашата, опитвайки се да прецени в какво настроение е.

Напоследък настроението му е лошо, по-лошо от обикновено.

— Нютон не е бил прав — казва баща му. — Вселената не е детерминистична.

Оли люлее крака на стола. Страшно му харесва, когато татко му разговаря с него по този начин, като равен с равен, сякаш той е голям човек, въпреки че невинаги разбира какво му казва. Откакто баща му беше отстранен временно от работа, двамата все по-често си говорят по този начин.

— Какво означава това? — пита Оли.

Баща му винаги изчаква Оли да го попита, преди да му обясни каквото и да било.

— Означава, че едно нещо невинаги води до друго — отвръща той и отпива глътка горещ шоколад. Незнайно как, но баща му никога не духа напитката си. Отпива направо. — Означава, че може да направиш всяко проклето нещо както трябва и животът ти пак да отиде по дяволите.

Оли задържа глътка топъл шоколад в устата си и се взира в чашата.

Преди няколко седмици майката на Оли му е обяснила, че татко му ще прекарва повече време вкъщи, докато нещата в работата му се оправят. Не иска да му каже какво не е наред, но Оли е подочул думи като „измама“ и „разследване“. Не е съвсем сигурен какво означава всичко това, знае само, че татко му като че ли обича него, Кара и майка му мъничко по-малко, отколкото преди. И колкото по-малко като че ли ги обича, толкова повече те се стараят да станат достойни за обич.

Телефонът иззвънява и баща му отива да вдигне.

Оли преглъща топлия шоколад и слуша.

В началото баща му използва служебния си глас, онзи, който е едновременно ядосан и спокоен. Постепенно обаче остава само гневът.

— Уволняваш ме? Току-що каза, че онези задници са свалили обвиненията срещу мен.

Оли усеща, че и той започва да се ядосва заради татко си. Оставя чашата си на масата и се смъква от стола.

Татко му крачи напред-назад из стаята. Лицето му е буреносно.

— Не ме е грижа за проклетите пари. Не го прави, Фил. Ако ме уволниш, всички ще си помислят…

Той престава да крачи и отдръпва слушалката от ухото си. В продължение на една дълга минута не казва нищо.

Оли също спира, надявайки се, че следващите думи на Фил ще оправят всичко.

— Исусе. Не можеш да ми го причиниш. Никой няма да иска и с пръст да ме докосне след това.

Оли иска да отиде при баща си и да му каже, че всичко ще бъде наред, но не смее. Прекалено много се страхува. Измъква се от стаята, като взема топлия шоколад със себе си.

 

 

Първият път, в който бащата на Оли се напива още следобед, напива се така, че става агресивен и крещи с пълно гърло и на следващия ден не си спомня какво се е случило, идва няколко месеца по-късно. Цял ден си е бил вкъщи, карайки се с финансовите предавания по телевизията. Един от водещите споменава името на някогашната му компания и баща му побеснява. Налива си уиски във висока чаша, а после добавя водка и джин. Разбърква ги с дълга лъжица, докато течността загубва бледокехлибарения цвят на уискито и заприличва на вода.

Оли гледа как цветът в чашата избледнява и си спомня деня, в който баща му беше уволнен, и как той бе прекалено уплашен, за да го утеши. Ако го беше направил, дали нещата сега щяха да са различни? Ами ако?

Спомня си думите на баща си, че едно нещо невинаги води до друго.

Спомня си как седи на масата за закуска и разбърква млякото и шоколада. Как шоколадът бе станал бял и как млякото бе станало кафяво и как понякога не можеш да от-смесиш нещата, независимо колко ти се иска.

 

 

Намерете Z в следното уравнение:

X + Y = Z

където X е неизвестно и непознаваемо

и където Y е неизвестно и непознаваемо