Никола Юн
Всичко, всичко (97)

След смъртта на

Прекарвам следващите няколко дни, търсейки нова информация, всичко, което би могло да обясни какво е станало с мен и какво се е случило с майка ми. Искам дневник с мислите й, изложени ясно черно на бяло. Искам да видя лудостта й недвусмислено очертана, така че да мога да проследя нейната история, както и моята собствена. Искам подробности и обяснения. Искам да знам защо и защо, и защо. Искам да знам какво се е случило, но мама не може да ми каже. Нещо в нея се е прекършило. Ами ако можеше? Нима това би променило нещо? Щях ли да разбера? Щях ли да разбера бездънните тъга и страх, накарали я да ми отнеме целия живот?

Доктор Чейс казва, че според него тя се нуждае от терапевт. Смята, че сигурно ще мине много време, преди да е в състояние да ми каже какво се е случило. Ако изобщо някога успее. Предполага, че след смъртта на татко и брат ми тя е преживяла някакъв срив.

Карла всячески се опитва да ме увещае да не си тръгна от вкъщи. Не само заради мама, но и заради мен самата. Здравето ми все още е неизвестна величина.

Обмислям дали да не пиша на Оли, но е минало толкова много време. Аз го излъгах. Той сигурно вече е продължил напред с живота си. Вероятно си е намерил друга. Не съм убедена, че съм в състояние да понеса още сърдечна болка. Пък и какво ще му кажа? Почти не съм болна?

В крайна сметка Карла ме убеждава да остана с мама.

Казва, че съм прекалено добра, за да постъпя другояче. Аз не съм толкова сигурна. Онази, която бях, преди да открия истината, която и да е била тя, вече не съществува.

 

 

Първа седмица от новата ера

Отивам на първото от ежеседмичните си посещения при доктор Чейс. Той настоява да се пазя.

Монтирам резе на вратата в спалнята си.

 

 

Втора седмица от новата ера

 

 

Трета седмица от новата ера

Мама се опитва да влезе в стаята ми, ала аз съм се заключила вътре.

Тя си отива.

Пиша още имейли на Оли, които не изпращам.

Доктор Чейс все така настоява да се пазя.

 

 

Четвърта седмица от новата ера

Боядисвам всяка от стените в стаята ми в различен цвят. Тази до прозореца е бледо масленожълта. Етажерките са залезно оранжеви на фона на пауново синята стена. Тази зад таблата на леглото ми е с цвят на лавандула, а последната е с цвета на черна дъска в училище.

Мама чука на вратата, но аз се преструвам, че не чувам.

Тя си отива.

 

 

Пета седмица от новата ера

Поръчвам истински растения за слънчевата стая. Изключвам филтрите за въздуха и отварям прозорците си. Купувам пет златни рибки, които до една кръщавам Оли, и ги пускам в шадравана.

 

 

Шеста седмица от новата ера

Доктор Чейс настоява, че е прекалено рано да тръгна на училище. Твърде много деца с твърде много болести. С Карла го убеждаваме част от учителите ми да ме посещават у нас, стига да са здрави. Макар и неохотно, той се съгласява.

 

 

СЕМЕЙНА ПСИХИАТРИЧНА СЛУЖБА

33 Блъф авеню, Санта Моника, Калифорния

Доктор Маргарет Стивънсън

Американска асоциация

по психиатрия и невропатия

23.02.2016, 16:19

ПАЦИЕНТ: Полин Уитиър (жена, 51 г.)

РЕЗЮМЕ

Пациентката най-сетне е в състояние да опише нощта, в която са загинали съпругът и синът й. Все още говори в сегашно време. Видно е, че ни предстои още работа.

ЗАПИС

Знаете ли, че полицаите докосват оръжието си, когато са нервни? То е като тик. Забелязала съм го в Спешното отделение винаги когато ни водеха гангстери и крадци. Мисля, че докосването ги успокоява. Двама полицаи дойдоха в къщата, след като се случи. Един мъж, една жена. Нарочно ли го правят? Един мъж. Една жена. Говореше само жената и през цялото време си докосваше пистолета. Наричаше ме „госпожо“. Мисля, че искаше да се досетя какво трябва да ми съобщи, за да не се налага да го изрече на глас. Аз съм лекар. Свикнала съм да съобщавам лоши новини, но тя не беше. Не спираше да говори. Каза ми какво се е случило, но аз вече не бях там. Бях в детската стая с Мади. Разтърквах коремчето й. Отново беше болна. Непрекъснато беше болна. Ушни инфекции. Диария. Бронхит. Жената полицай все говореше, а аз исках единствено да спре. Исках всичко да спре. Никакво плачещо бебе повече, никакви болести, никакви болници, никаква смърт. Само ако всичко можеше да спре най-сетне, просто да спре.