Никола Юн
Всичко, всичко (79)

Възкръсване

Не си спомням почти нищо, единствено объркана смесица от образи. Линейката. Убождане в крака. После още едно. Инжекции с адреналин, за да тръгне сърцето ми. Вой на сирени, долитащ отдалеч, а после — много по-близо. Телевизор, примигващ в синьо и бяло в ъгъла на стаята. Машини, които пиукат и присветват от сутрин до вечер и от вечер до сутрин и бдят над мен. Жени и мъже в бели униформи. Стетоскопи и игли, антисептици.

А после миризмата на самолетно гориво, същата миризма, която ме посрещна преди, и гирлянди от цветя и боцкащо одеяло, увито два пъти около мен, и каква полза от място до прозореца, когато сенникът е спуснат?

Спомням си лицето на мама и как сълзите й можеха да напълнят цяло море.

Спомням си сините очи на Оли — почернели. Затворих моите, съзряла тъгата и облекчението, и любовта, които видях в тях.

Отивам си у дома и завинаги ще остана пленена там.

Жива съм, а не искам да бъда.