Никола Юн
Всичко, всичко (70)

Скок

Изненадвам Оли, като веднага скачам във водата. Казва, че съм като малко дете, което се хвърля с главата напред във всичко, понеже не знае достатъчно, за да се страхува. Досущ като малко дете, аз му се изплезвам и навлизам още по-дълбоко във водата със спасителната ми жилетка.

Намираме се на полуостров Черната скала, наречен така заради вулканичните скали, които стигат до самия плаж и се издигат високо към небето. Във водата те оформят полумесец, който успокоява вълните и образува коралов риф, който е съвършен за гмуркане. Според гида от туристическата компания мястото е популярно и сред любителите на скалното гмуркане.

Водата е студена и солена, и невероятна и аз си казвам, че в някой предишен живот може би съм била русалка. Русалка-астронавт-архитект. Благодарение на плавниците и спасителната жилетка се нося на повърхността. Отнема ми само няколко минути, докато свикна да дишам през маската. Усиленият звук от собственото ми дишане ми действа умиротворяващо и странно еуфорично. Всяко поемане на въздух ме уверява, че съм повече от жива. Аз живея.

Веднага виждаме хумухумунукунукуапуа’а. Всъщност виждаме истинско изобилие от тях. Вероятно причината те да бъдат официалната риба на Хаваите е това, че са толкова много. Повечето риби са се струпали около кораловия риф. Никога досега не съм виждала толкова наситени цветове, не просто синьо и жълто, и червено, а най-наситеното синьо, най-яркото жълто, най-пламтящото червено, които можете да си представите. Встрани от коралите, слънчевите лъчи оформят четвъртити колони от светлина във водата. Пасажи сребърни риби се стрелкат насам-натам в съвършен синхрон.

Хванати за ръце, ние навлизаме още по-навътре и виждаме плъзгащи се скатове, които приличат на огромни птици с бели кореми. Виждаме две гигантски морски костенурки, които сякаш не плуват, а летят. С ума си знам, че няма да ни наранят. Ала те са толкова големи, така у дома си в този воден свят (за разлика от мен), че неволно спирам, за да не привлека вниманието им.

Бих могла да остана тук цял ден, но накрая Оли ме издърпва на сушата. Не иска обедното слънце да ни изгори… и по-точно — да изгори мен.

Връщаме се на брега и се подсушаваме в сянката на едно дърво. Усещам очите на Оли върху себе си, когато си мисли, че не забелязвам, но пък и аз правя същото — тайничко го зяпам. Той е само по бански гащета и най-сетне мога да видя стегнатите гладки мускули на раменете, гърдите и корема му. Искам да запаметя пейзажа на тялото му с ръцете си. Потръпвам и се увивам в хавлията. Оли го разтълкува погрешно и се приближава, за да наметне раменете ми със своята кърпа. Кожата му ухае на океан и още нещо, нещо неопределимо, което го прави Оли. Слисвам сама себе си с желанието да докосна гърдите му с език, да вкуся слънцето и солта върху кожата му. С усилие откъсвам очи от тялото му и ги вдигам към лицето му. Той ги избягва и ме обвива плътно в хавлията, така че не се вижда нито късче от кожата ми, а после отстъпва назад. Струва ми се, че се възпира.

Сигурна съм, че не искам да го прави.

* * *

Оли поглежда към скалите, откъдето разни хора, най-вече тийнейджъри, скачат в океана.

— Искаш ли да се хвърлиш от голяма скала? — пита той, а очите му искрят.

— Не мога да плувам — напомням му.

— Малко удавяне никому не е навредило — отвръща момчето, което веднъж ме предупреди, че морето е сурово и безпощадно.

Улавя ме за ръка и двамата се втурваме към скалите. Отблизо приличат на вкоравена черна гъба за баня. Те са остри под стъпалата ми и се забавям, търсейки къде да стъпя на всяка крачка, но в крайна сметка стигаме до върха.

Оли няма търпение да скочи. Дори не спира, за да се полюбува на гледката.

— Заедно? — пита и поглежда към искрящата вода.

— Следващия път — отвръщам.

Той кима.

— Аз ще скоча пръв. Няма да позволя да се удавиш.

След това се хвърля от скалата и прави пълно салто, преди да се вреже като стрела във водата. Няколко секунди по-късно се показва на повърхността и ми маха. Аз му помахвам в отговор, а после затварям очи, за да преценя положението, защото да скоча от скала ми се струва повратен момент, преди който не е зле да прецениш положението. Колкото и да е странно, установявам, че не искам да се замислям особено. Също като Оли, искам просто да скоча. Потърсвам лицето му във водата и виждам, че ме чака. Като се има предвид какво може би крие бъдещето ми, да скоча от една скала не изглежда чак толкова страшно.