Никола Юн
Всичко, всичко (69)

Банският костюм

Вероятно трябваше да премеря банския, преди да го купя. Не че не ми става. Прилепва ми като втора кожа. Наистина ли се очаква да се покажа на обществено място облечена толкова оскъдно?

В банята съм и местя поглед между тялото си и отражението му в огледалото. Банският е цял — яркорозов и с тънки презрамки. Розовото е толкова ярко, че придава цвят на бузите ми. Изглеждам зачервена, като румено лятно момиче, чието място е под слънцето.

От влагата косата ми е още по-бухнала. Прибирам я в дълга плитка, за да я обуздая, а после отново поглеждам към прозореца. Единственият начин да омекотя ефекта от банския костюм е да сложа още нещо отгоре, може би дори всичките ми дрехи. Отново оглеждам тялото си. С това нещо върху себе си не може да се отрече, че имам гърди и крака. Всичките ми части като че ли са в правилните пропорции и на правилното място. Извивам се, за да се уверя, че дупето ми е покрито, и то наистина е… едва-едва. Какво ли бих видяла в огледалото, ако бях нормално момиче? Дали бих си помислила, че съм прекалено дебела или пък прекалено слаба? Може би нямаше да харесам бедрата си, кръста си, лицето си? Дали щях да имам проблеми с тялото си? Сега единственият проблем, който имам с него, е, че искам друго, което да работи както трябва.

Оли чука на вратата.

— Да не се гмуркаш с шнорхел там вътре?

Рано или късно ще ми се наложи да изляза от тази баня, ала съм прекалено нервна. Дали и Оли ще реши, че всичките ми части са на правилното място?

— Всъщност дълбоководен риболов. — Гласът ми потреперва едва забележимо.

— Фантастично. Ще имаме суши за…

Отварям вратата рязко, сякаш махам лепенка от рана.

Оли млъква. Очите му бавно се спускат от лицето до пръстите на краката ми и още по-бавно се връщат обратно.

— По бански си. — Очите му се спират върху кожата между шията и гърдите ми.

— Да. — Поглеждам в очите му и онова, което виждам там, ме кара да се чувствам така, сякаш не нося никакви дрехи. Сърцето ми забива учестено и аз си поемам дълбоко дъх, опитвайки се да го успокоя. Безуспешно.

Дланите му се плъзват по ръцете ми и бавно ме притеглят към него. Когато се озоваваме достатъчно близо, той опира чело в моето. Очите му са син огън.

Изглежда така, сякаш умира от глад, сякаш е готов да ме погълне наведнъж.

— Този бански — започва той.

— … е малък — довършвам аз.