Никола Юн
Всичко, всичко (65)

Тук и сега

Според пътеводителя остров Мауи е с формата на глава. Таксито ни повежда през шията, проследява линията на челюстта, минава по брадичката, устата, носа и стига чак до широкото чело. Запазила съм стая в хотел „Ка’ана-пали“, който от географска гледна точка се намира в черепа, точно зад линията на косата.

Правим един завой и най-неочаквано океанът изниква от лявата страна на пътя. Едва ли е на повече от десет метра.

Огромната му безкрайност е потресаваща. Той се излива от края на света.

— Не мога да повярвам, че съм пропуснала всичко това — казвам аз. — Че съм пропуснала целия този свят.

Оли поклаща глава.

— Само по едно нещо наведнъж, Мади. Сега сме тук.

Поглеждам към очите му с цвят на океан и ето че се давя, заобиколена отвсякъде от вода. Толкова много неща трябва да видя, че ми е трудно да реша на кое да обърна внимание. Светът е прекалено голям и аз нямам достатъчно време, за да го видя.

Оли отново разчита мислите ми.

— Искаш ли да спрем и да разгледаме?

— Да, моля.

Той пита шофьора на таксито дали има нещо против да отбие и мъжът отвръща, че няма проблем. Знае едно хубаво място съвсем наблизо, парк с място за пикник.

Слизам от колата още преди двигателят да е угаснал. За да стигна до водата, трябва да се спусна по един полегат склон и да прекося пясъка.

Оли остава зад мен.

Океанът.

Той е по-син, по-голям и по-развълнуван, отколкото съм си го представяла. Вятърът разпилява косата ми, запраща пясък и сол по кожата ми, нахлува в носа ми. Изчаквам да сляза от хълма, преди да си сваля обувките. Навивам крачолите на дънките си толкова високо, колкото е възможно. Пясъкът е горещ и сух, и сипкав. Разлива се като водопад над стъпалата ми и се плъзга между пръстите ми.

Когато се приближавам до водата, той се променя. Сега залепва за стъпалата ми, обгръщайки ги като втора кожа. На самия край на водата отново се променя и се превръща във втечнено кадифе. Краката ми оставят отпечатъци в меката смес.

Най-сетне стъпалата ми навлизат в прииждащата вода, а после глезените, прасците ми. Спирам едва когато водата стига до коленете ми и започва се просмуква в дънките ми.

— Внимавай — извиква Оли някъде зад мен.

Не съм сигурна какво има предвид. Да внимавам, защото може да се удавя? Да внимавам, защото може да се разболея? Да внимавам, защото, станеш ли веднъж част от света, той става част от теб?

Тъй като вече няма никакво съмнение. Аз съм в света.

И светът е в мен.