Никола Юн
Всичко, всичко (52)

Мадам Адам

Понякога препрочитам любимите си книги отзад напред. Започвам от последната глава и се връщам назад, докато стигна началото. Когато четеш по този начин, героите преминават от надежда към отчаяние, от себепознание към съмнение. В любовните истории двойките започват като влюбени и свършват като непознати. Романите за израстване се превръщат в история за това, как изгубваш пътя си в живота. Любимите ти герои възкръсват.

Ако животът ми беше книга и можеше да бъде прочетена отзад напред, нищо не би се променило. Днес е досущ като вчера. Утре ще бъде като днес. В „Книгата на Мади“ всички глави са еднакви.

Докато не се появи Оли.

Преди него животът ми беше палиндром — напълно същият отпред назад и отзад напред, като „още нещо“ или „Мадам Адам“. Ала Оли е като буква, дошла отникъде, едно голямо X, попаднало насред фразата и развалящо поредицата.

И ето че животът ми изведнъж няма смисъл. Почти ми се иска да не го бях срещала. Как бих могла да се върна към предишния си живот, към дните, които се простират пред мен, изпълнени с безкрайна и безмилостна еднаквост? Как бих могла отново да стана Момичето, Което Чете? Не че съжалявам за живота си чрез книгите. Всичко, което знам за света, съм го научила от тях. Ала описанието на дърво не е дърво и хиляда целувки на хартия никога не може да се сравнят с усещането от устните на Оли върху моите.