Никола Юн
Всичко, всичко (14)

Първи контакт

Минават два дни и аз вече не увесвам нос. Станала съм много по-добра в това, да не обръщам внимание на съседите ни, когато отвън нещо издрънчава. На дивана съм, все така затънала в „Повелителят на мухите“. Слава богу, до края остава съвсем малко. Ралф е на плажа и очаква насилствената си смърт. Толкова съм нетърпелива да я дочета, за да мога да започна нещо друго, по-щастливо, че не обръщам внимание на звука. Няколко минути по-късно дрънченето се повтаря, по-силно от предишния път. Оставям книгата и се ослушвам. Дрънчене номер три, четири и пет следват едно след друго. Нещо се удря в прозореца ми. Градушка? Ставам и се приближавам до него, преди да съм успяла да помисля. Дръпвам пердетата.

Прозорецът на Оли е широко отворен, щорите са вдигнати, осветлението — загасено. Неразрушимият бунд стои на перваза, залепени са му пластмасови очи, които се взират право в мен. Изведнъж той потреперва и се накланя напред, сякаш се мъчи да прецени разстоянието до земята. След това се дръпва назад и отново започва да трепери. Тъкмо се опитвам да видя Оли в тъмната стая, когато кексът скача от перваза и полита към земята.

Ахвам. Бундът наистина ли току-що се самоуби? Протягам врат, за да видя какво се е случило с него, но е прекалено тъмно.

Точно в този миг върху него пада лъч светлина. Колкото и да е невероятно, той все още е невредим. От какво е направен? Май е по-добре, че не го опитахме.

Светлината угасва и аз вдигам очи тъкмо навреме, за да видя как облечената в черно ръка на Оли изчезва през прозореца заедно с един фенер. Оставам там още няколко минути, чакайки го да се върне, но той не го прави.

 

 

Нощ втора

Тъкмо се пъхвам в леглото, когато дрънченето отново започва. Твърдо съм решена да не му обръщам внимание и успявам. Каквото и да иска, не мога да го направя. По-добре е да не знам.

Тази нощ не отивам до прозореца. Нито на следващата.

 

 

Нощ четвърта

Вече не издържам. Надничам иззад ръба на пердето. Кексът стои на перваза, половината от тялото му е покрито с лепенки и превръзки. Оли не се вижда никакъв.

 

 

Нощ пета

Кексът стои на една маса край прозореца. До него има чаша за мартини, пълна със зелена течност, кутия цигари и шишенце от лекарство с етикет, върху който има череп и кръстосани кости. Още един опит за самоубийство?

Все така няма и помен от Оли.

 

 

Нощ шеста

Кексът почива върху бял чаршаф. Обърната надолу с главата и закрепена за нещо, което прилича на закачалка за дрехи, една пластмасова бутилка за вода виси над него. Между бутилката и бунда, като тръбичка на венозна система, се проточва някаква лента. Оли като че ли носи бяла престилка и стетоскоп. Мръщи се срещу кекса и се опитва да чуе биенето на сърцето му. Иска ми се да се разсмея, но си забранявам. Оли вдига поглед и поклаща мрачно глава. Аз дърпам пердетата, потискам усмивката си и се отдалечавам.

 

 

Нощ седма

Казвам си, че няма да погледна, но в мига, в който чувам първото издрънчаване, вече съм на прозореца. Оли е облякъл черен халат и провесил огромен сребърен кръст около врата си. Дава последно причастие на кекса.

Най-сетне то се оказва по-силно от мен и аз се разсмивам неудържимо. Той вдига глава и се усмихва в отговор. Вади черен маркер от джоба си и написва на прозореца.

съжалявам за онази вечер

genericuser033@gmail.com