Барбара Тейлър Брадфорд
Жените от Кавендън (60) (Задава се буря)

Петдесет и девета глава

— Идвам на проверка — каза Дафни, застанала на прага на неговата гардеробна, която се намираше точно до спалнята им.

При звука на нейния глас Хюго се обърна и дъхът му секна. Толкова поразително красива изглеждаше. Беше облечена с дълга, тясна рокля от синьо-зелена коприна, семпла и елегантна, с изключително изящна кройка, каквито бяха всички дрехи по модел на Сесили. За разлика от много други жени Дафни не се поддаде на модата на пригладените, късо подстригани прически и тази вечер русите й къдрици бяха прибрани на висок кок.

— Прекрасна си — каза той и пристъпи до нея. — Сапфирените обици, които ти подарих, когато се оженихме, много отиват на очите ти. Боже мой, колко досетлив съм бил — подсмихна се Хюго.

И съпругата му се засмя.

— Е, как е, ще се представя ли на ниво?

— О, да, скъпа. Тази вечер ще засенчиш всички.

— Съмнявам се. Моите сестри възнамеряват тази вечер да бъдат очарователни и сексапилни.

— Те винаги са, също като теб. Ще тръгваме ли?

— След минутка. Искам да те попитам нещо… всъщност не е само едно. — Изражението й леко се промени и стана по-сериозно, щом продължи: — Когато се оженихме, ми даде това.

Отвори чантичката си, извади малък плик за писма и му го показа.

Той кимна.

— Да, точно така, дадох ти този плик. Казах ти да го прибереш в сейфа в нашата спалня.

— Точно така постъпих. Оттогава е там. Изобщо не си признавах, че съществува, заради думите, изписани на него…

— Да не се отваря преди моята смърт — прибави той. — Разбирам те, скъпа. Защо изведнъж се сети за този плик?

— Защото искам да знам какво има в него, Хюго. Моля те, кажи ми.

— Номер на банкова сметка в Цюрих, която моят наставник господин Бенджамин Силвър от Ню Йорк е открил на мое име. Даде плика на дъщеря си, моята първа жена Лорета, после тя на мен, преди да почине. Необходимо е да се предостави само номерът на сметката, за да се теглят парите.

— А има ли пари в тази сметка?

Дафни вдигна вежда.

— Да. Вложил е доста голяма сума преди много години и никой не я е докосвал.

— Разбрах. А другият ми въпрос е какво се случи с наследството на Лорета? И то ли е в сметката в Цюрих?

— Отчасти. Но нейното наследство не включваше само пари и ценни книжа, но и много недвижимо имущество, което носи годишна рента. Както знаеш, компанията, която наследих след смъртта на Лорета, се управляваше от Нийл Колтън, при това с нарастващи печалби. Защо са всички тези въпроси, скъпа?

— От любопитство, Хюго. Случайно забелязах плика, когато взимах сапфирените обици, които отдавна не бях носила.

— Парите в номерираната сметка са моята предпазна мрежа за семейството ми, Дафни. За теб и за децата. Не могат да бъдат използвани за Кавендън, знаеш го.

— О, Хюго, това и през ум не ми е минавало! Зная какво направи за папа̀. Беше невероятно щедър към него. Само любопитствам, наистина, Хюго.

— Добре, скъпа, не се разстройвай. Искам да разбереш, че за мен е много важно да знам, че вие сте подсигурени, ако нещо се случи с мен.

— Нищо няма да ти се случи. Млад мъж си. Но ти благодаря, Хюго, че ми обясни и че си се погрижил за нашето семейство.

— Добре че баща ти се съгласи най-после Дулси да продаде на търг колекцията от сребърни прибори от осемнайсети век. Няма смисъл да се пазят в трезора.

Хюго облече фрака си.

Дафни тръгна към вратата. Хюго я хвана за ръка и я привлече към себе си. Погледна я в очите много сериозно.

— Обещай ми, че няма да докосваш сметката в Цюрих, ако умра. Трябва да я пазиш за черни дни и за нещастен случай.

— Обещавам, че ще я пазя за нашите деца, Хюго.

Той се усмихна, целуна я по страната и я изведе от спалнята.

Задаваха се тежки времена, знаеше го. И Пол Драмънд го знаеше. Тим, братът на Пол, ги предупреди вече, че живеят в ерата на бързо процъфтяване и на бърз упадък; 1927-а и 1928-а бяха години на икономически напредък. Не му се мислеше какво ще последва. Нито пък му се искаше да обсъжда въпроса с когото и да било. Защо да си развалят Коледата?

* * *

От осемдесет години празнуването на Бъдни вечер беше ритуал в Кавендън Хол. Чарлс, който зачиташе традициите, поддържаше обичая и канеше цялото си семейство на всяка Коледа. Бъдни вечер беше най-съкровеното от всички коледни тържества и се очакваше с нетърпение.

И сега, начело на масата, не можеше да не почувства гордост, като се оглеждаше.

Колко красиви бяха четирите „Д“, с прелестни рокли и с най-красивите си бижута. Четири дъщери, които обичаше нежно, както обичаше Майлс, своя единствен син и наследник. Ето и Сесили, бъдещата му снаха, която беше като искряща звезда.

Ами тримата мъже, които дъщерите му избраха за свои съпрузи? Вярваше, че трите двойки са създадени едни за други, което беше невероятен късмет, тъй като за него бракът беше хазарт.

За миг спря поглед на братовчед си Хюго Стентън, който доказа, че е любящ съпруг и изключителен баща.

Чарлс отмести поглед към Пол Драмънд, който беше от същото тесто като Хюго, истински мъж на честта. Беше първият мъж, който донесе щастие на Дидри след години на тъга в нейния самотен като на стара мома живот, докато работеше в Министерството на войната.

И най-накрая Джеймс Брентууд. Въпреки красотата му, таланта, огромната му слава на звезда, той беше човек без всякаква суета, що се отнасяше до Чарлс. Дългите разходки с Джеймс му разкриха, че той е добър човек, скромен, почтен и честен.

Сърцето му се сви заради Майлс и Сесили, младата жена, която познаваше откакто се бе родила, и която постепенно заобича като своя дъщеря. Как само бяха притиснати в тази ужасна ситуация. След Коледа ще замине с Майлс за Лондон, за да се посъветва със своите адвокати. Фактът, че Джон Мелдрю се оказа мошеник, никак не го изненада. Макар че не беше осъзнал размера на неговите измами.

Майлс му беше разказал всичко, което знаеше, и Чарлс обсъди надълго и нашироко въпроса с Шарлот. Тя се съгласи, че трябва да вземат сериозни мерки и да притиснат двамата Мелдрю, за да получи Майлс онова, което иска. А именно развод. След това брак със Сесили. После ще очакват и появата на наследник в не много далечното бъдеще.

Неговата сестра Ванеса му се усмихна и той също й се усмихна. Тя също беше щастлива. Бракът й с Ричард Бауърс дойде късно в живота й в известен смисъл. Но Бауърс беше джентълмен, фин човек, и те очевидно се обичаха.

Може би ще поговори с Бауърс по време на празниците и ще му поиска съвет. Но все пак трябваше да внимава, понеже не искаше да остави впечатление у Бауърс, че търси помощ от Скотланд Ярд.

Шарлот привлече погледа му и той се загледа към другия край на масата, изпълнен с възхита и обич към своята прескъпа съпруга.

Най-накрая очите му се спряха на гранд дамата в семейството… лейди Гуендолин, главата на клана. Тази вечер беше очарователна. Красива, жизнерадостна, във форма. През идващата 1929-а година щеше да навърши осемдесет и девет. „Не се тревожи, ще направя и сто, Чарлс“ — беше му съобщила тази вечер. Той не се съмняваше. Още повече че тя се радваше на чудесно здраве и желязна воля.

Погледна към вратата, когато Хенсън и Ерик Суон влязоха с двама лакеи, за да сервират главното ястие. Ерик и Лора Суон бяха дошли да помагат в Кавендън за Коледа и Нова година. Чарлс най-после продаде къщата на Гровнър скуеър преди две седмици.

Ерик, който не губеше време, намери на Куин стрийт много по-малка, но очарователна къща, недалеч от Гровнър скуеър. Чарлс веднага я купи и беше доволен, че ще останат в Мейфеър.

След празниците Ерик и Лора щяха да се върнат в Лондон, за да подготвят новия дом. „Не се съмнявай, че един Суон ще изпълни дълга си — помисли си Чарлс. — Ще подредят къщата за нула време и ще бъдат единствената прислуга, освен още една камериерка.“

Хенсън и Ерик наляха червено вино. Чарлс си отбеляза, че Хенсън, както обикновено е в стихията си, грижеше се за цялото семейство и сервираше с финес.

Всички се смееха, бъбреха си, бяха сърдечни и мили, наслаждаваха се на великолепната храна, пиеха от най-добрите вина, разговаряха за политика и за правителството на Стенли Болдуин.

След като приключиха с основното блюдо, Чарлс стана.

— Няма да държа дълга реч — започна той. — Ще ви кажа само няколко думи. Първо с Шарлот ви благодарим, че дойдохте в Кавендън да празнувате Коледа с нас. Посрещаме ви с много голяма радост и любов. А сега искам да вдигна тост за Сесили и за моите четири дъщери, които направиха толкова много, за да спасим Кавендън. Всички знаете колко се трудиха, затова няма да говоря за тяхното великодушие и за тяхната преданост. Понякога си мисля, че са жени воини, друг път, че са предрешени ангели. Но нека тази вечер да пием за тях като за жени от най-висш ранг, жените от имението Кавендън!

Чарлс вдигна чаша и всички вдигнаха наздравица, включително петте млади дами, които с усмивки се чукнаха една с друга.

* * *

Няколко дни след Коледа Майлс се тревожеше не на шега, докато отиваше към къщата на Шарлот в края на парка. Сесили живееше там през половината от времето, което прекарваше в Кавендън. Доста често оставаше в неговия апартамент в южното крило. Баща му и Шарлот никога не си затваряха очите. Сега отиваше при Сеси да я убеди да се върне с него в голямата къща. Незабавно.

Пърси Суон, главният пазач на дивеча, го предупреди преди малко, че се задава снежна буря. Майлс не искаше Сесили да остане изолирана в къщата в края на парка.

Тя щеше да спори, да се противи с аргумента, че родителите й Алис и Уолтър живеят отсреща през селската улица. Независимо от това той нямаше да приеме отказа й.

Когато влезе в къщата, Сесили обличаше палтото си и чантата, която носеше на гръб, беше приготвена.

— Здравей, скъпа, виждам, че ме очакваш — усмихна й се той. — Сигурно е по телепатия.

— Да, по телепатия е — подсмихна се тя. — Майка ми дойде да ме види. Каза, че Пърси е предупредил селяните за времето, което се очаква, и според нея аз трябва да бъда с теб, като се има предвид положението…

Тя на мига замлъкна, съзнавайки, че щеше да се издаде.

Майлс се намръщи.

— Какво положение?

— Снежната буря, глупчо — импровизира тя и продължи: — Майка ми каза на Пърси, че трябва да направи нещо за Джинивра, за нейните родители и братя. В техните каравани може да измръзнат, опасно е.

— На Пърси обикновено му идват добри идеи, така че ще направи, каквото му е заръчала майка ти. Забелязах, че напоследък не отпътуват през зимата. Само за да съм сигурен, ще напомня на Пърси. Може да ги настани в някое от незаетите стопанства наблизо. Ще бъде по-безопасно за тях, ако ни връхлети буря.

* * *

Бурята не се разрази през този ден.

За няколко дни времето се проясни. Но в петък на 28 декември Майлс погледна през прозореца на спалнята и ахна. Цялата земя беше покрита със сняг, който искреше на мразовитото слънце. Имаше огромни преспи, оголените чернеещи се дървета бяха изчезнали под дебелия сняг, който огъваше клоните им.

Като вдигна очи към побелялото небе, с внезапна тревога разбра, че всеки момент ще завали сняг отново. Веднага се сети за северното крило. Покривът беше поправен, но в много от стаите имаше тежки проблеми, които изискваха ремонти с години.

Обърна се към Сесили, която още спеше, и тихо се вмъкна в банята. Беше едва шест сутринта, но знаеше, че трябва да се облече и да слезе долу колкото е възможно по-скоро. Щеше да има нужда от него без съмнение.

* * *

Завари баща си в трапезарията. Закусваше с Хюго и Пол. И те бяха разтревожени като него и обсъждаха какви мерки да вземат.

— Ти какво мислиш, Хенсън? — попита Майлс, докато икономът му сервираше закуската.

— Да спуснем платната — отговори Хенсън. — Мисля, че през следващите няколко дни бурята ще ни хване в капан. Работниците ще разчистват снега около къщата. Но ни очаква тежка седмица, господин Майлс.

* * *

Прогнозите се оказаха верни. Наваля още сняг. И заради силния вятър от морето, който духаше над полята, снежните преспи се заледиха.

Семейството се въоръжи с търпение. Джеймс и Дулси бяха заминали на 27, след втория ден на Коледа. Бяха обещали да посрещнат Нова година с неговите сестри Руби, Долорес и Фей, също и с Феликс и Констанс Ламбърт. Но Дидри, Пол и Робин, техният малък син, останаха. Останаха и Ванеса и Ричард Бауърс.

Чарлс намери подходящ момент и покани Ричард в библиотеката да поговорят. Разказа му за Клариса Мелдрю и какво са научили за нейния непочтен баща.

Ричард нямаше нищо против да обсъдят въпроса и потвърди, че слуховете горе-долу са верни. Мелдрю не беше още задържан, но според Ричард щяха да го арестуват, при това относително скоро. Трябваше преди това да се анализират доказателствата и да се привлекат свидетели.

Чарлс беше доволен, че поговори със съпруга на сестра си. Ако арестът на Мелдрю не осигуреше развод на Майлс, финансовият крах на баща й щеше да остави Клариса на тяхното снизхождение. Тя щеше да има нужда от пари и покрив над главата си. Чарлс вярваше, че този път Майлс разполага със силни аргументи.

* * *

По време на снежната буря и пленничеството в къщата Сесили прегледа документите си. Отчетите на Дороти бяха точно формулирани и подробни и само от един поглед ставаше ясно какво се е случило в магазините и в бутиците в „Харт“.

Партньорството с Ема Харт се оказа много успешно. Двете жени се разбираха, имаха едни и същи идеи, свързваха ги още трудолюбието и отговорността, характерни за йоркширските жени, предприемчивостта, амбицията и дисциплината.

За нейно голямо учудване булчинските магазини бяха истинска сензация. Дотолкова, че Сесили се захвана да произвежда тиари, подходящи за съответната рокля и було. Досега беше купила четири ценни диамантени диадеми от бижутата на Ингам. Направи им копия от кристал и стъкло и ги продаде много бързо. Както изглежда, всяка булка искаше да бъде принцеса или кралица с блестяща корона.

Колекцията на Сесили Суон от бижутата на Кавендън също беше страхотен хит, макар че това не я изненада. Производителят беше един от най-добрите в Англия и изделията му бяха превъзходни. Смяташе да наеме и друг производител от Париж, чиито бижута на вид бяха толкова съвършени, че жените взимаха камъните за истински.

Идеята на Дулси за дамски чантички за вечерни и дневни тоалети, за брошки на шапките и обувки също донесе огромни печалби. Когато Сесили се учуди, Дулси обясни:

— Така е, защото младите жени с по-малко пари от твоите клиентки от хайлайфа могат да си позволят тези аксесоари. После ще се фукат, че в гардероба си имат нещо от Сесили Суон. Затова трябва да проектираш нова колекция от фуркети с копринени бели рози, а може и в други цветове.

Сесили не пренебрегна съвета й; Дулси й даваше идеи, помагаше й по най-различни начини с пласмента на стоките, като същевременно управляваше и своята галерия.

Тъй като искаше през деня да бъде с Джеймс, той отмени своите матинета, или посрещаше гости между другото в театъра, а тя нае опитен търговец на произведения на изкуството — Мелани Окшот, която беше в занаята от двайсет години. Мелани доведе и младата си асистентка Бетани Армтидж и двете вършеха чудесна работа, управлявайки галерията на Дулси Ингам-Брентууд.

Сесили вдигна поглед, когато на вратата се почука и Шарлот влезе в малката всекидневна, където племенницата й работеше, когато беше в Кавендън.

— Помислих си да ти предложа едно малко разнообразие, ако искаш, разбира се.

— Обичам разнообразието, лельо Шарлот. Какво си намислила?

— Обиколка на трезора в сутерена. Убедих Чарлс да продаде още от бижутата на Ингам и се чудя дали би създала втора колекция.

— Да, бих изработила втора колекция. Това е прекрасно. С удоволствие ще разгледам трезора.

— И аз така предположих. Но първо да обядваме.

Всички бяха вече насядали около масата и поздравиха Шарлот и Сесили, когато влязоха в трапезарията. Майлс се усмихваше, Сесили също му се усмихна.

— Добри новини, мила моя. Снегът започва да се топи — съобщи той, — времето се затопля и ще рукнат отвсякъде води.

Дидри каза:

— Не ми е приятно да те тревожа, Майлс, но тази сутрин забелязах няколко малки петна от теч на тавана на моята баня. Обърнах внимание на Хенсън, но трябва да знаеш, че къщата се нуждае от още един оглед.

— Проклятие! — викна той, после се усети и прибави:

— Извинявай, папа̀.

— Тед и неговите работници ще поправят всичко — успокои го Чарлс. — Гледай да не се нервираш толкова много.

Прислужниците влязоха и сервираха супа с къри и топли франзели. Майлс се зарадва.

— О, колко хубаво! Умирам за тази супа, Хенсън.

— Готвачката я сготви специално за вас — прошепна Хенсън, докато се навеждаше да му налее бяло вино. — Но не казвайте на никого. Вие сте любимец на готвачката.

По едно време Майлс се обърна към Сесили:

— Добре ли си, Сеси? Изглеждаш необичайно бледа. Забелязах, че почти нищо не хапна.

— Не се чувствам много добре — отговори тя и като погледна Шарлот, прибави: — Ще ме извиниш ли, лельо Шарлот? Мисля, че трябва да полегна в стаята си.

— Разбира се, Сеси. Да дойда ли с теб? — предложи тя.

— Не, благодаря.

Майлс също стана.

— Ще придружа Сеси. Папа̀, Шарлот, моля да ме извините.

Чарлс каза:

— Помогни на Сесили. Ако трябва да повикаме д-р Леард, съобщи ми. Мисля, че ще може да дойде. Пътищата са разчистени от снега.

— Благодаря.

Майлс хвана под ръка Сесили и я поведе навън към южното крило.

— От Нова година насам не приличаш на себе си. Да не ти се е разболяло тумбачето?

— Не — отговори Сесили и се хвана за ръката му, докато изкачваха стълбите. Като влязоха във всекидневната, тя отвори прозореца и вдъхна свежия въздух. — Ето, така е по-добре. — Обърна се към него. — Майлс, трябва да ти кажа нещо.

Той я погледна любопитно. Тонът й беше много странен.

— Какво има, скъпа? — Отиде до прозореца и се взря в нея. — Виждаш ми се малко отслабнала, някак светнала.

— Може би съм хапнала повече мазна храна по празниците — каза Сесили. — Но всъщност мазната храна няма нищо общо със състоянието ми. — Пое дълбоко дъх и продължи: — Бременна съм, Майлс, в десетата седмица съм. Нося твоето бебе.

Майлс замръзна като статуя със зяпнала уста. Загуби ума и дума. След това сините му очи грейнаха и на лицето му се появи огромна усмивка. Прегърна я и я притисна силно към себе си. После се отдръпна и зацелува страните, челото, носа й. Пак я прегърна.

— Ураааа! Ще си имаме бебе! — извика.

Сесили се разсмя с него и после каза тихо:

— Детето ти ще бъде незаконно, ако не се разведеш до лятото.

— Ще се разведа! Не се тревожи! Повече от всякога съм настроен да приключа с този въпрос. Папа̀ докрай ще бъде до мен, не се страхувай.

— Значи не се тревожиш заради това, че не сме женени?

— Луд съм, но не и разстроен. Това е нашето първо бебе. — Посегна към нея, поколеба се и попита: — Мога ли да пипна коремчето ти, моля те, Сеси?

Тя се усмихна.

— Още нищо не се усеща. Но можеш да пипнеш моето коремче.

Той поглади няколко пъти корема й и се поинтересува:

— Какво чувстваш? Имам предвид там вътре. Чувстваш ли, че расте?

— Чувствам се различно, тялото ми се променя, гърдите ми набъбнаха леко, понякога ми се повдига от храната, както днес на обед.

— Ходи ли на преглед?

— Разбира се. В деня, преди да дойдем тук за Коледа. Лекарят потвърди моите предположения.

— Да се обадя ли на д-р Леард? Може би трябва да те прегледа.

— В момента наистина съм добре. Само трябва да внимавам с пикантната и мазната храна, също така да ям по-малко. Пък и ако повикаш д-р Леард всички ще разберат, че съм бременна.

Майлс прехапа устна, за да не избухне в смях. Преглътна и каза:

— Виж, Сеси, никой не се заблуждава, че си играем на топчета тук. Повечето хора, които познаваме, са съвсем наясно, че връзката ни е сериозна.

Тя се усмихна на себе си и седна.

— Кога ще се обадиш на Клариса? Вече е четиринайсети януари. Нима не се е върнала?

— Не съм ти казвал, обаче всеки ден й звънях по два пъти, но никой не отговаряше. Папа̀ се съгласи, че се налага да се срещнем с нашите адвокати и да предприемем легални мерки. Може би ще я накараме да действа.

— Сигурно ще се съгласи охотно, ако приберат баща й на топло — промърмори Сесили.

— В края на краищата така ще стане. Тя ще остане без пари и ще разчита на мен. Не се тревожи, всичко ще се нареди.

— Надявам се, Майлс. Не искам първото ми дете да е незаконно. Искам синът ти да е твоят законен наследник.

— Вярвай ми, вярвай в мен, любов моя, Сесили Суон, скоро ще бъдеш Сесили Суон-Ингам.

* * *

Хюго имаше хоби, на което всеки от семейството се подсмихваше. Беше съвсем невинно, но той се забавляваше. Обожаваше да чете вестници, особено онези със сензации.

И така, всяка неделя сутрин се оттегляше в своя кабинет в южното крило, затваряше се и до обяд се „заравяше“ във вестниците, както сам казваше.

Не беше по-различно и в тази неделна януарска сутрин. Хюго се настани на канапето пред камината и започна да чете. Винаги четеше първо неделния „Таймс“ и като погледна заглавната му страница, се изпъна като струна. Прочете заглавието още веднъж, остави вестника и скочи на крака.

Излезе на бегом от кабинета и отиде до спалнята на Майлс. Почука тихо и Майлс веднага му отвори с пръст на устните.

— Ш-ш-шт.

Майлс излезе навън и обясни:

— Искам Сесили да поспи. Много е изморена. Затова не слезе на закуска.

Хюго кимна, хвана ръката на Майлс и го повлече след себе си.

— Ела! Трябва да ти покажа нещо.