Барбара Тейлър Брадфорд
Жените от Кавендън (56) (Задава се буря)

Петдесет и пета глава

Лорънс Пиърс излезе от хотел „Риц“ с изключително доволен вид и се отправи към своя клуб, който се намираше близо до Сейнт Джеймс стрийт. Прекара чудесен следобед и вечер, макар и не цялата, с новата жена, която направи своя любовница само след няколко дена познанство.

Беше американка с доста простоватото име Мати Лу Браун, но пък парите й хич не бяха простовати. Те бяха същинска мощ. Дамата беше няколко години по-голяма от него, но изглеждаше добре и не се свенеше от сладострастието си.

Вдовица без деца, беше получила в наследство от третия си съпруг огромно състояние, натрупано в железопътния бизнес. Единствената цел на посещението й в Лондон била, както сама му каза още при запознанството им, да ходи по забави и вечеринки, да си намери подходяща в социално отношение компания и да прави трескав секс, както се бе изразила.

След първата им сесия в леглото в нейния апартамент в „Риц“ тя заяви, че никога през живота си не е изпитвала такова безумно удоволствие, както с него. Изглежда, той беше единственият мъж, който я е задоволявал. Така се наченаха техните сладострастни следобеди и вечери.

Тя постоянно го ласкаеше, възхваляваше хубостта му, неговите необикновени умения в леглото, даваше му скъпи подаръци и целуваше „златните му ръце“, както ги наричаше. И вчера му каза, че е решила да се омъжи за него. Искаше го. „Завинаги, сладък мой“ бяха думите й. След всичко това му подаде някакъв лист и настоя да го прочете.

Той го прочете и се слиса. Беше шеметно богата и възнамеряваше да му даде голям дял от богатството си като сватбен подарък, както и охолен живот. Тя притежаваше яхта, къща в Калифорния и триетажен апартамент на Пето авеню. „Твои са, зайо — беше прибавила. — Искам отговор утре.“

Знаеше, че Фелисити никога няма да се съгласи на развод. Но той искаше Мати на всяка цена. Тя беше ненаситна сексуално, което му харесваше, и беше толкова богата, че можеше да живее в разкош, без никога повече да хваща скалпел до края на живота си.

Днес, след един от техните маратони, той беше приел предложението й за брак. Тя изпадна във възторг.

Замислен за това и за нейното нетърпение да се качат на яхтата й в Ница, Лорънс отиде тази сутрин в болницата и взе оттам няколко неща. Сега потупа джоба си, докато вървеше и се усмихна на себе си. Щеше да се ожени за Мати. Щяха да отплават от Франция за Италия и неговият живот щеше да започне отново.

* * *

От секса обикновено огладняваше и тази вечер не беше по-различно. Лорънс вечеря приятно във веселата компания на двама негови стари приятели. Много се смяха, изпиха доста вино от най-доброто, разправяха си за сексуалните си лудории с проститутки. Никой от тях не споменаваше любовницата си или съпругата си. Това беше verboten.

След доста коняци, кафета и пури двамата му приятели си тръгнаха. Лорънс остана сам в клуба, на който беше член от много години. Беше основан през 1693-а година само за джентълмени. Винаги чувстваше успокоение, когато за малко нямаше жени наоколо. От друга страна, без тях не можеше.

Най-накрая нямаше как, Лорънс знаеше, че трябва да се прибере на Чарлс стрийт и да направи необходимото. Беше изтрезнял след многото горчиви кафета и реши да се отправи към Мейфеър.

* * *

Настигнаха го на Бъркли скуеър, точно когато се канеше да пресече площада. До него спря черен автомобил. Спуснаха стъклото и се показа някакво лице.

— Накъде да хвана за Бонд стрийт, шефе? — попита мъжът.

Лорънс отговори:

— Завий…

Удар в тила го повали, преди да довърши изречението.

— Припадна — каза мъжки глас.

Двама други мъже изскочиха от автомобила и притиснаха кърпа, напоена с хлороформ, към носа му. След това го вдигнаха и го хвърлиха отзад в колата.

— Наоколо няма нито едно проклето ченге, слава богу — заключи шофьорът. Подкара към склад на пристанището. Щяха да дадат на този мръсник урок, който никога нямаше да забрави.

* * *

Беше прекрасен неделен следобед на пети юни и Дулси беше избрала точно този ден заради Джеймс, който по друго време не би могъл да присъства на откриването на нейната галерия. Изпълняваше главната роля в „Хенри V“ в „Олд Вик“ и само сега имаше свободен ден.

Джеймс стоеше до нея, посрещаше гостите, усмихваше се, разговаряше непринудено, с една дума беше си самият той, както винаги очарователен. Колкото до Дулси, тя беше екзалтирана и по-красива от всякога, ако това изобщо беше възможно.

Беше горда с галерията и я нарече „Галерията на Дулси Ингам Брентууд“. Намираше се в Мейфеър, където живееха повечето от техните познати. С Джеймс обитаваха още неговия апартамент до „Кларидж“, но търсеха по-голям в този квартал на Лондон, който и двамата харесваха.

Лейди Гуендолин организира приема за откриването и в този момент се понесе към тях с щастлива усмивка.

— Всички дойдоха — засия тя срещу Джеймс. — А това много ме радва. Както и разпродаването на моите картини, Дулси. Какво набито око имаш, пък и си ги изложила много на място.

— Благодаря ти, лельо Гуендолин, и за картините, и за нефритените предмети — отговори Дулси. — Зная, че бързо ще се продадат и ще получиш твоя дял.

— Мисля, че идеята на Сесили да внеса моята печалба във фонда за реставрация на Кавендън е уместна. Не се съмнявам, че Чарлс ще постъпи точно така.

— Да — потвърди Джеймс и намигна на Дулси, после на лейди Гуендолин. — Свалям шапка на моята красива младоженка. Щастлив съм, че бях с нея, когато нападна вашите тавански помещения. Беше като Атила, който нахлува във вражеска територия.

— Точно такава беше — каза Майлс, който тъкмо пристигна с Дилейси и Сесили. — Шарлот и папа̀ ще закъснеят няколко минути. Тръгнаха насам. Канят вас тримата на вечеря.

Галерията беше претъпкана с народ.

— Цялото общество се е събрало тук — отбеляза Дилейси, докато обикаляха с Майлс салона.

* * *

Едни от последните, които пристигнаха, бяха Дороти Суон и нейният съпруг инспектор Пинкертън. Разгледаха с възхита живописните платна и скулптурите. Дороти се гордееше с Дулси и с нейната твърдост да отвори галерия.

Сесили ги забеляза и веднага забърза към тях. Щом си размениха любезностите, Хауард се обърна към Сесили:

— Да отидем в някой по-тих ъгъл. Трябва да ти кажа нещо.

Сесили му хвърли поглед. Стори й се много сериозен.

— Нещо нередно ли има?

— Не бих се изразил точно така — отговори Хауард, загледан в двете жени в другия край на салона. — Преди да дойда тук, бях дежурен и се наложи да поема един случай. Всъщност доста тайнствен в известен смисъл. Както и да е, отнася се за Лорънс Пиърс.

— Пиърс — повтори тихо Сесили. — Сега пък какво е направил? Сигурно нещо ужасно.

— Вероятно е направил много ужасни неща в своя живот, но повече няма да прави. Мъртъв е.

Сесили го погледна втрещено.

— Боже мой! Как? Кога?

— Колкото до това кога, бих казал в петък през нощта. Намерен е на стълбището пред неговата болница в събота вечер. Бил е още жив, едва-едва дишал, но по-късно умрял от раните си. Пребит е жестоко, лицето му е размазано. Най-тежко са поразени ръцете му. Отидох в болницата да огледам трупа и един от лекарите ми каза, че изглеждат като стъпкани с подковани ботуши. Ако беше оживял, никога повече нямаше да оперира.

Сесили беше пребледняла, когато попита:

— Съпругата му знае ли?

— Знае, да. Но има нещо любопитно. Когато са го намерили, е бил облечен и в джоба е имало неотворена ампула калиев хлорид. Знаеш ли, Сесили, какво може да причини калиевият хлорид?

Тя поклати глава.

— Не, не знам.

— Ако се сложи инжекция с превишена доза, сърцето спира. С други думи, имитира инфаркт. За броени минути сърдечната дейност спира. Невъзможно е да се проследи, понеже сърцето отделя голямо количество калий в кръвта, когато е увредено. Затова медицинското заключение е инфаркт.

Сесили направо зяпна срещу него.

— Мислиш си за Тревър Мъртън, нали, чичо Хауард?

— Да, за него си мисля. Защото бяха приятели. Знам от лейди Дилейси. След това са се скарали. Много зле струва ми се.

— Можеш ли да продължиш да разследваш случая, Хауард? — попита Дороти. — Имам предвид случая на господин Мъртън.

— Не, страхувам се, че е твърде късно. Но някой, който е имал основателна причина, се е добрал до Пиърс. Бих го нарекъл възмездие.